„Член 1

1.Застраховката, посочена в член 3, параграф 1 от Директива 72/166/EИО, покрива задължително както имуществени щети, така и лични наранявания.

2.Без да се засягат всякакви по-високи гаранции, които държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава-членка изисква застраховката да бъде задължителна поне по отношение на следните размери на покритие:

а) в случай на телесно увреждане — минимален размер на покритие 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за иск, независимо от броя на пострадалите;

б) в случай на имуществена щета — размер на покритието 1 000 000 EUR на иск, независимо от броя на пострадалите.

Ако е необходимо, държавите-членки могат да въведат преходен период до пет години от датата на прилагане на Директива 2005/14/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. за изменение на Директиви 72/166/EИО, 84/5/EИО, 88/357/EИО и 90/232/EИО, както и Директива 2000/26/EО на Европейския парламент и на Съвета относно застраховката гражданска отговорност по отношение на използването на МПС (13), в рамките на която да привеждат техните минимални размери на покритие в съответствие с размерите, предвидени в настоящия параграф.

Въвеждайки такъв преходен период, държавите-членки информират Комисията по този въпрос и посочват срока на валидност на преходния период.

В срок 30 месеца от датата на прилагане на Директива 2005/14/ЕО държавите-членки увеличават размера на гаранциите най-малко с половината от размера, предвиден в настоящия параграф.

3.На всеки пет години след влизане в сила на Директива 2005/14/ЕО или в края на всеки преходен период, съгласно посоченото в параграф 2, сумите, предвидени в настоящия параграф, се преразглеждат в съответствие с Европейския индекс на потребителските цени (ЕICP), съгласно предвиденото в Регламент (ЕО) № 2494/95 на Съвета от 23 октомври 1995 г. относно хармонизираните индекси на потребителските цени (14).

Размерът на сумите се регулира автоматично. Тези суми се увеличават чрез промяна на процента, посочен от ЕICP за съответния период, тоест петте години преди разглеждането, закръглени до кратно на 10 000 EUR.

Комисията съобщава на Европейския парламент и на Съвета коригираните размери на покритията и гарантира тяхното публикуване в Официален вестник на Европейския съюз.

4.Всяка държава-членка създава или упълномощава орган със задачата да предоставя обезщетение в размер поне до размерите на застрахователната отговорност за имуществена щета или за телесни увреждания, причинени от неидентифицирано превозно средство или такова, за което застрахователната отговорност, предвидена в параграф 1, не е била изпълнена.

Първа алинея не засяга правото на държавите-членки да разглеждат обезщетението от органа като субсидиарно или не и правото да включват условия за уреждане на искове между органа и лицето или лицата, носещи отговорност за произшествието, и другите застрахователи или органи за социално осигуряване, които трябва да обезщетят пострадалото лице за същата злополука. Въпреки това държавите-членки не могат да разрешават на органа да изплаща обезщетение, при условие че пострадалото лице докаже по някакъв начин, че отговорното лице не е в състояние или отказва да плати.

5.При всяко събитие пострадалото лице може да се обръща директно към органа, който на базата на информацията, предоставена от пострадалото лице по негово искане, се задължава да му дава добре аргументиран отговор относно плащането на всякакви обезщетения.

Въпреки това държавите-членки могат да изключат плащането на обезщетение от страна на този орган на лица, качили се доброволно в превозното средство, причинило щетата или увреждането, когато органът може да докаже, че те са знаели, че то е било незастраховано.

6.Държавите-членки могат да ограничат или да изключат плащане на обезщетение от страна на органа в случай на имуществена щета, причинена от неидентифицирано превозно средство.

Въпреки това, когато органът е изплатил обезщетение за сериозни телесни увреждания на всяко пострадало лице при същото произшествие, при което е била причинена имуществена щета от неидентифицирано превозно средство, държавите-членки не могат да изключат плащането на обезщетение за имуществена щета на основание, че превозното средство не е идентифицирано. Въпреки това държавите-членки могат да предвидят допълнително обезщетение, не по-голямо от 500 EUR, за което пострадалото лице, претърпяло имуществена щета, може да бъде отговорно.

Условията, при които телесните повреди се считат за сериозни, се определят от законодателството или административните разпоредби на държавите-членки, в които са станали произшествията. Във връзка с това държавите-членки могат да взимат под внимание, inter alia, дали увреждането е наложило болнични грижи.

7.Всяка държава-членка прилага своите законови, подзаконови и административни разпоредби по отношение на плащането на обезщетения от страна на органа, без да накърнява всякакви други практики, което е по-благоприятно за пострадалото лице.