„Член 4а

Максимално съдържание на сяра в корабните горива, използвани в зоните за контрол на емисиите на серен окис и от пътнически кораби с редовни курсове до и от пристанища в Общността

1.Държавите-членки трябва да предприемат всички необходими мерки да гарантират, че корабни горива не се използват в зоните на техните териториални води, в специалните икономически зони и в зоните за контрол на замърсяването, попадащи в зоните за контрол на емисиите на серен окис, ако съдържанието на сяра в тези горива надвишава 1,5 тегловни процента. Това се прилага за всички кораби, плаващи под всички флагове, включително кораби, чието пътуване е започнало извън Общността.

2.Датите на прилагане на параграф 1 са следните:

а) за зоната на Балтийско море, упомената в правило 14.3.а от приложение VI към MARPOL — 11 август 2006 г.;

б) за Северно море:

— 12 месеца след влизането в сила на указанието на ИМО, съгласно установените процедури, или

— 11 август 2007 г.,

което от двете настъпи по-рано;

в) за всички други морски зони, включително пристанища, които ИМО впоследствие определи за зони за контрол на емисиите на серен окис съгласно правило 14.3.б от приложение VI към MARPOL — 12 месеца след влизането в сила на указанието.

3.Държавите-членки отговарят за изпълнението на параграф 1 поне по отношение на:

— кораби, плаващи под техния флаг, и

— за държави-членки, граничещи със зони за контрол на емисиите на серен окис, кораби, плаващи под всякакви флагове докато са в техните пристанища.

Държавите-членки могат също така да предприемат допълнителни действия за изпълнение по отношение на други кораби съгласно международното морско право.

4.Считано от датата, посочената в параграф 2, буква а), държавите-членки следва да предприемат всички необходими мерки да гарантират, че корабни горива няма да се използват в техните териториални морета, специални икономически зони и зони за контрол на замърсяването от пътнически кораби, извършващи редовни курсове до и от всяко пристанище на Общността, ако съдържанието на сяра на тези горива надвишава 1,5 тегловни процента. Държавите-членки отговарят за изпълнението на това изискване поне по отношение на кораби, плаващи под техния флаг и кораби, плаващи под всякакви флагове докато са в техни пристанища.

5.Считано от датата, посочена в параграф 2, буква а), държавите-членки следва да изискват правилното попълване на корабните дневници, включително операциите за смяна на гориво, като условие за допускането на корабите в пристанища на Общността.

6.Считано от датата, упомената в параграф 2, буква а), и в съответствие с правило 18 от приложение VI към MARPOL, държавите-членки следва да:

— поддържат регистър на местните доставчици на корабни горива,

— гарантират, че съдържанието на сяра във всички корабни горива, продавани на тяхна територия, е документирано от доставчика в бележка за доставка на корабно гориво, съпроводена от запечатана проба, подписана от представител на кораба-получател,

— предприемат подходящи действия срещу доставчиците на корабни горива, за които е установено, че доставят гориво, което не отговаря на спецификацията, посочена на бележката за доставка на корабно гориво,

— гарантират, че се предприемат подходящи действия откритите, неотговарящи на изискванията корабни горива, да влязат в нормите.

7.Считано от датата, посочена в параграф 2, буква а), държавите-членки следва да гарантират, че корабни дизелови горива няма да се пускат на пазара в тяхната територия, ако съдържанието на сяра в тези корабни дизелови горива надвишава 1,5 тегловни процента.

8.Комисията нотифицира държавите-членки за датите на прилагане, посочени в параграф 2, буква б), и ги публикува в Официален вестник на Европейския съюз.