Член 34
Базово обучение по дентална медицина
1. За достъп до базово обучение по дентална медицина се изисква притежаване на диплома или свидетелство, изисквано за прием за съответното обучение в университет или висше учебно заведение на ниво, признато за равностойно в държава-членка.
2. Базовото обучение по дентална медицина включва курс с обща продължителност най-малко пет години, който в допълнение може да бъде изразен с равностоен брой кредити по ЕCTS, и съдържа най-малко 5 000часа редовна форма на теоретично и практическо обучение, като обхваща най-малко програмата, описана в точка 5.3.1 от приложение V, и преподавана в университет, висш институт, който предоставя обучение, признато за равностойно, или под надзора на университет.
На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в за изменение на списъка, посочен в точка 5.3.1 от приложение V, с цел неговото адаптиране към научния и техническия напредък.
Измененията, посочени във втора алинея, не трябва да водят до изменение на съществуващите основни законодателни принципи в държавите-членки, свързани със структурата на професиите по отношение на обучението и условията за достъп за физическите лица. Тези изменения трябва да са съобразени с отговорността на държавите-членки за организацията на образователните системи, предвидена в член 165, параграф 1 от ДФЕС.
3. Базовото обучение по дентална медицина гарантира, че заинтересованото лице е придобило следните знания и умения:
а) достатъчни познания по науките, на които се основава денталната медицина, и добро разбиране на научните методи, включително принципите за измерване на биологичните функции, оценката на научно установени факти и анализа на данни;
б) достатъчно разбиране на структурата, психологията и поведението на здравите и болните индивиди, както и влиянието на природната и социалната среда върху здравното състояние на хората, доколкото тези фактори засягат денталната медицина;
в) достатъчни познания върху структурата и функцията на зъбите, устата, челюстите и свързаните с тях тъкани, както здрави, така и болни, и върху тяхното отношение към общото състояние на здравето и към физическото и социалното благополучие на пациента;
г) достатъчни познания по клиничните дисциплини и методи, които позволяват на лекаря по дентална медицина да си състави цялостен поглед върху аномалиите, уврежданията и болестите на зъбите, устата, челюстите и свързаните с тях тъкани, както и по профилактичната, диагностичната и терапевтичната дентална медицина;
д) достатъчен клиничен опит, придобит под подходящ надзор;
е) подходящи познания в областта на цифровата дентална медицина и добро разбиране за нейната употреба и безопасно прилагане на практика.
В резултат на обучението лекарят по дентална медицина трябва да придобие уменията, необходими за упражняване на всички дейности, включващи профилактика, диагностика и лечение на аномалии и болести на зъбите, устата, челюстите и свързаните с тях тъкани.