Член 44
Обучение по фармация
1. За достъп до обучение по фармация се изисква притежаване на диплома или свидетелство, даващи право на прием за съответното обучение в университетите или висшите учебни заведения в държавите-членки с признат еквивалентен статут.
2. Удостоверенията за професионална квалификация „фармацевт“ удостоверяват обучение с минимална продължителност пет години, което в допълнение може да бъде изразено с равностоен брой кредити по ЕCTS, включващо най-малко:
а) четири години редовно теоретично и практическо обучение в университет, висш институт на признато равностойно ниво или под надзора на университет;
б) по време или в края на теоретичното и практическо обучение шестмесечен стаж за усвояване на професията в аптека за продажба на лекарства на гражданите или в болница под надзора на фармацевтичния отдел на болницата.
Цикълът на обучение по настоящия параграф включва най-малко програмата, описана в точка 5.6.1 от приложение V. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в относно измененията на списъка в точка 5.6.1 от приложение V с цел неговото адаптиране към научния и техническия напредък, включително към развитието на фармакологичната практика.
Измененията, посочени във втора алинея, не трябва водят до изменение на съществуващите основни законодателни принципи в държавите-членки, свързани със структурата на професиите по отношение на обучението и условията за достъп за физическите лица. Тези изменения трябва да са съобразени с отговорността на държавите-членки за организацията на образователните системи, предвидена в член 165, параграф 1 от ДФЕС.
3. Обучението по фармация гарантира, че заинтересованото лице е придобило следните знания и умения:
а) достатъчни познания за лекарствата и веществата, използвани за производството на лекарства;
б) достатъчни познания за фармацевтичните технологии и за физичния, химичния, биологичния и микробиологичния контрол на лекарствата;
в) достатъчни познания за метаболизма и въздействието на лекарствата и действието на токсичните вещества, както и за употребата на лекарствата;
г) достатъчни познания за оценяване на научната информация за лекарствата и способност за предоставяне на подходяща информация въз основа на тези познания;
д) достатъчно познаване на законовите и другите изисквания, свързани с фармацевтичната практика;
е) подходящи познания в областта на клиничната фармация и фармацевтичните грижи, както и умения за практическото им прилагане;
ж) подходящи знания и умения в областта на общественото здраве и отраженията му върху насърчаването на здравето и управлението на заболяванията;
з) подходящи знания и умения в областта на между- и мултидисциплинарното сътрудничество, интерпрофесионалната практика и комуникацията;
и) подходящи познания в областта на информационните и цифровите технологии и умения за практическото им прилагане.