Член 49б
Общи изпити в обучението
1. За целите на настоящия член „общ изпит в обучението“ означава стандартизиран изпит за правоспособност, достъпен в участващите държави-членки и запазен за титуляри на определена професионална квалификация. Успешното полагане на такъв изпит позволява на титуляря на определена професионална квалификация да упражнява професията във всяка съответна приемаща държава-членка при същите условия, които се прилагат към титулярите на професионални квалификации, придобити в същата държава-членка.
2. Общият изпит в обучението трябва да отговаря на следните условия:
а) общият изпит в обучението дава възможност на повече специалисти да се преместват от една държава-членка в друга;
б) съответната професия, по отношение на която се прилага общият изпит в обучението, е регламентирана или образованието и обучението, водещи до съответната професия, са регламентирани в най-малко една трета от държавите-членки;
в) общият изпит в обучението е изготвен чрез прозрачен надлежен процес, включително с участието на съответните заинтересовани страни от държавите-членки, в които професията не е регламентирана;
г) общият изпит в обучението допуска граждани на всяка държава-членка до участие в изпита и в практическата организация на такива изпити в държавите-членки, без преди това да се изисква членство в професионална организация или регистрация в такава организация.
3. Представителни професионални организации на равнището на Съюза, както и национални професионални организации или компетентни органи от най-малко една трета от държавите-членки могат да внесат предложение до Комисията за общи изпити в обучението, които отговарят на условията, установени в параграф 2.
4. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в за установяване на съдържанието на общите изпити в обучението и условията за преминаване и успешното преминаване на изпита.
5. Държавата-членка се освобождава от задължението да организира на своя територия посочения в параграф 4 общ изпит в обучението и от задължението да предоставя автоматично признаване на специалистите, издържали общия изпит в обучението, ако е изпълнено едно от следните условия:
а) съответната професия не е регламентирана на нейна територия;
б) съдържанието на общия изпит в обучението няма да намали в достатъчна степен характерните за нейната територия рискове за общественото здраве или за безопасността на получателите на услуги;
в) съдържанието на общия изпит в обучението ще намали значително привлекателността на достъпа до професията в сравнение с националните изисквания.
6. В рамките на шест месеца след влизането в силата на посочените в параграф 4 делегирани актове държавите-членки уведомяват Комисията и другите държави-членки за:
а) наличния капацитет за организирането на тези изпити; или
б) всяко използване на посоченото в параграф 5 освобождаване заедно с обосновка кои от условията по същия параграф са били изпълнени. В рамките на три месеца Комисията може да поиска допълнителни разяснения, ако счете, че държавата-членка не е предоставила или е предоставила недостатъчна обосновка за изпълнението на едно от посочените условия. Държавата-членка отговаря в рамките на три месеца от всяко такова искане.
Комисията може да приеме акт за изпълнение, за да посочи държавите-членки, в които да се организират приетите в съответствие с параграф 4 общи изпити в обучението, честотата в рамките на календарната години и други правила необходими за организирането на общи изпити в обучението в държавите-членки.