Член 7

Изискване за предварителна декларация в случай на преместване на доставчика на услуги

1. Държавите-членки могат да въведат изискване, когато доставчик на услуги се премести за първи път от една държава-членка в друга с цел да предоставя услуги, да уведомява компетентния орган в приемащата държава-членка с писмена декларация, която се представя предварително и включва данни за наличието на застрахователно покритие или други механизми за индивидуална или колективна защита, що се отнася до професионална отговорност. Тази декларация следва да се подновява ежегодно, ако доставчикът на услуги възнамерява да предоставя услуги на временен или случаен принцип в тази държава-членка през съответната година. Доставчикът на услуги може да направи декларацията във всякаква форма.

2. Освен това, при първото предоставяне на услуги или, ако е налице съществена промяна в обстоятелствата, потвърдена с документите, държавите-членки могат да изискват декларацията да бъде придружена със следните документи:

а) документ за гражданството на доставчика на услуги;

б) удостоверение, че лицето е законно установено в държава-членка с цел упражняване на съответните дейности, и че не му е наложена забрана (включително временна) за упражняване на тези дейности към момента на издаване на удостоверението;

в) удостоверения за професионални квалификации;

г) в случаите, посочени в член 5, параграф 1, буква б) всякакви доказателства за това, че доставчикът на услуги е упражнявал съответната дейност в продължение на не по-малко от една година през предходните десет години;

д) за професии в сектора на сигурността, в сектора на здравеопазването и за професии, свързани с образованието на ненавършили пълнолетие лица, включително грижи за деца и образование в ранна детска възраст — удостоверение, потвърждаващо липсата на временно или окончателно лишаване от правото да се упражнява професията и за чисто съдебно минало, когато държавата-членка изисква такова от собствените си граждани;

е) при професии, които имат последици за безопасността на пациентите, декларация за владеене на езика, необходим за упражняване на професията в приемащата държава-членка;

ж) за професии, при които се извършват дейностите, посочени в член 16 и съобщени от държавата-членка в съответствие с член 59, параграф 2, удостоверение относно естеството и продължителността на дейността, издадено от компетентния орган или организация на държавата-членка, в която е установен доставчикът на услуги.

2а. Представянето на изискваната декларация от доставчика на услуги в съответствие с параграф 1 дава на доставчика на услуги право на достъп до дейността по предоставяне на услугата или право да упражнява тази дейност на цялата територия на съответната държава-членка. Държавата-членка може да поиска допълнителна информация съгласно параграф 2 относно професионалната квалификация на доставчика на услуги, ако:

а) в някои части от територията на тази държава-членка професията е регламентирана по различен начин;

б) тази уредба се прилага и за всички граждани на тази държава-членка;

в) разликите в уредбата са обосновани от императивни съображения от общ интерес, свързани с общественото здраве или с безопасността на получателите на услугите; и

г) държавите-членки не разполагат с други средства за получаване на тази информация.

3. Услугите се предоставят под професионалното звание, предвидено в държавата-членка по установяване, ако такова е предвидено в тази държава-членка за съответната професионална дейност. Това звание се посочва на официалния език или един от официалните езици на държавата-членка по установяване по такъв начин, че да не се допусне объркване с професионалното звание в приемащата държава-членка. Когато в държавата-членка по установяване не е предвидено такова професионално звание, доставчикът на услуги посочва своята професионална квалификация на официалния език или един от официалните езици на тази държава-членка. По изключение се допуска услугите да се предоставят под професионалното звание, предвидено в приемащата държава-членка, в случаите по дял III, глава III.

4. Във връзка с първото предоставяне на услуги при регламентирани професии, имащи последици за общественото здраве или безопасност, които не се ползват от автоматично признаване по реда на дял III, глава II, III или IIIа, компетентният орган на приемащата държава-членка може да провери професионалните квалификации на доставчика на услуги преди първото предоставяне на услуги. Такава предварителна проверка се допуска само когато тя се извършва с цел предотвратяване на сериозно увреждане на здравето или безопасността на получателя на услугите, причинено от липсата на професионална квалификация на доставчика на услуги, като проверката не може да надхвърля необходимото за постигане на целта.

Най-късно един месец след получаването на декларацията и придружаващите я документи по параграф 1 и 2 компетентният орган уведомява доставчика на услуги за решението си:

а)да не извършва проверка на неговата професионална квалификация;

б)след като е извършил проверка на неговата професионална квалификация:

i)да изиска от заявителя да положи изпит за правоспособност; или

ii)да разреши предоставянето на услуги.

При затруднение, което би довело до закъснение при вземането на решение съгласно втората алинея, компетентният орган уведомява доставчика на услуги за причините за закъснението в същия срок. Затруднението се отстранява в едномесечен срок от уведомлението и окончателното решение се взема в срок от два месеца след отстраняването на затруднението.

Когато е налице съществено несъответствие между професионалните квалификации на доставчика на услуги и обучението, изисквано в приемащата държава-членка, до степен несъответствието да е във вреда на общественото здраве или безопасност и да не може да бъде компенсирано с професионалния стаж на доставчика на услуги или със знания, умения и компетентности, придобити посредством учене през целия живот, официално валидирани за целта от компетентен орган, приемащата държава-членка предоставя на доставчика на услуги възможност да докаже, чрез изпит за правоспособност, както е посочено във втора алинея, буква б), че е придобил липсващите му знания, умения или компетентности. На тази основа приемащата държава-членка взема решение дали да разреши предоставянето на услуги. Във всички случаи предоставянето на услугите трябва да е възможно да започне в срок от един месец от вземането на решението в съответствие с втора алинея.

При отсъствие на отговор от страна на компетентния орган в сроковете, предвидени във втора и трета алинея, може да се пристъпи към предоставяне на услугите.

Когато професионалните квалификации са проверени по реда на настоящия параграф, услугите се предоставят под наименованието на професията в приемащата държава-членка.