Член 38
Обучение по ветеринарна медицина
1. Обучението на ветеринарни лекари включва редовен курс на теоретично и практическо обучение с обща продължителност най-малко пет години, който в допълнение може да бъде изразен в равностоен брой кредити по ЕCTS, в университет, висш институт, който предоставя обучение, признато за равностойно, или под надзора на университет, като обхваща най-малко учебната програма, посочена в точка 5.4.1 от приложение V.
На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в за изменение на списъка по точка 5.4.1 от приложение V с цел неговото адаптиране към научния и техническия напредък.
Измененията, посочени във втора алинея, не трябва да водят до изменение на съществуващите основни законодателни принципи в държавите-членки, свързани със структурата на професиите по отношение на обучението и условията за достъп за физическите лица. Тези изменения трябва да са съобразени с отговорността на държавите-членки за организацията на образователните системи, предвидена в член 165, параграф 1 от ДФЕС.
2. За достъп до обучение по ветеринарна медицина се изисква притежаване на диплома или свидетелство, даващо на титуляра право на прием за съответното обучение в университети или висши учебни заведения, признати от държава-членка за равностойни за целите на това обучение.
3. Обучението за ветеринарен лекар гарантира, че съответният специалист е придобил следните знания и умения:
а) знания в областта на науките, на които се основава дейността на ветеринарните лекари, и на правото на ЕС, свързано с тези дейности;
б) подходящи знания относно структурата, функциите, поведението и физиологичните нужди на животните, както и умения и компетентности, необходими за тяхното отглеждане, хранене, хуманното отношение към тях, тяхното възпроизводство и хигиена като цяло;
в) клинични, епидемиологични и аналитични умения и знания, необходими за профилактиката, диагностиката и лечението на заболяванията на животните, оценката и прилагането на болкоуспокояващи, безопасното извършване на асептична хирургия, упояване, анестезия и евтаназия, разглеждани поотделно или в група, включително специални знания за заболяванията, които могат да се предават на хората;
г) подходящи знания, умения и компетентности за превантивна медицина, включително компетентности свързани с биологична сигурност, проучвания и сертифициране;
д) подходящи знания за хигиената и технологията, които се прилагат при извличането, производството и разпространението на животински хранителни продукти или продукти с животински произход, предназначени за консумация от човека, включително уменията и компетентностите, необходими за разбирането и разясняването на добрите практики в това отношение;
е) знания, умения и компетентности, необходими за отговорно и разумно използване на ветеринарни лекарствени продукти с цел лечение на животните и гарантиране на безопасността на хранителната верига и опазването на околната среда;
ж) подходящи знания и разбиране на концепцията „Едно здраве“, включително умения и компетентности за нейното прилагане и интегриране във ветеринарните аспекти на общественото здравеопазване;
з) познаване на организацията и управлението, свързани с ветеринарната дейност, включително управление на практиката и икономиката на здравеопазването на животните; подходящи знания, умения и компетентности за междуличностно и междупрофесионално взаимодействие, комуникация, работа в екип и мултидисциплинарно сътрудничество;
и) подходящи познания в областта на управлението на данни, информационните технологии и цифровите технологии, както и умения и компетентности, необходими за практическото им прилагане във ветеринарната област.
Принцип на автоматично признаване
Член 21Принцип на автоматично признаване1. Всяка държава-членка признава удостоверения за професионални квалификации за професиите:„лекар“, даващи право на достъп до професионалните дейност на лекар с базово образование и лекар-специалист,„медицинска сестра с общ профил“,„лекар по дентална медицина“,„лекар по дентална медицина-специалист“,„ветеринарен лекар“,„фармацевт“ и „архитект“, изброени в в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.6.2 и 5.7.1 от Приложение V, които отговарят на...
Упражняване на делегирането
Член 57вУпражняване на делегирането1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 3, параграф 2, трета алинея, член 20, член 21, параграф 6, втора алинея, член 21а, параграф 4, член 25, параграф 5, член 26, втора алинея, член 31, параграф 2, втора алинея,...