Член 40

Обучение на акушерки

1. Обучението на акушерки включва като минимум:

а) специално редовно обучение за акушерки, включващо теоретично и практическо обучение с минимална продължителност от три години (курс I), което обхваща като минимум програмата, описана в точка 5.5.1 от Приложение V, или

б) специално редовно обучение за акушерки, включващо обучение с минимална продължителност от осемнадесет месеца (курс II), което обхваща като минимум учебната програма, описана в точка 5.5.1 от Приложение V, и не е било предмет на еквивалентно обучение за медицински сестри с общ профил.

Държавите-членки гарантират, че учебните заведения, провеждащи обучение за акушерки, носят отговорност за координиране на теорията и практиката в рамките на цялостната програма за обучение.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в за изменение на списъка в точка 5.5.1 от приложение V с цел неговото адаптиране към научния и техническия напредък.

Измененията, посочени в трета алинея, не трябва да водят до изменение на съществуващите основни законодателни принципи в държавите-членки, свързани със структурата на професиите по отношение на обучението и условията за достъп за физически лица. Тези изменения трябва да са съобразени с отговорността на държавите-членки за организацията на образователните системи, предвидена в член 165, параграф 1 от ДФЕС.

2. Допускането до обучение за акушерка зависи от изпълнението на едно от следните условия:

а) завършване на най-малко 12-годишен училищен общообразователен курс или притежаване на свидетелство за успешно положен изпит на равностойно ниво за прием в акушерско училище за курс I;

б) притежаване на удостоверение за професионална квалификация „медицинска сестра с общ профил“, посочено в точка 5.2.2 от приложение V, за курс II.

3. Обучението за акушерки гарантира, че съответният специалист е придобил следните знания и умения:

а) задълбочени знания за науката, на която се основават дейностите на акушерките, по-специално на акушерството и гинекологията;

б) подходящи знания за професионалната етика и за законодателството, уреждащо упражняването на професията;

в) подходящи знания по обща медицина (биологични функции, анатомия и физиология), както и фармакологията в областта на акушерството и неонатологията, както и знания за връзката между здравословното състояние и физическата и социална среда на човека, и неговото поведение;

г) подходящ клиничен опит, придобит в акредитирани заведения, който позволява на акушерката, независимо и като поема изцяло и в необходимата степен отговорност, освен при патологични случаи, да осигури пренаталните грижи, самото раждане и последващите манипулации в акредитирани заведения, и да следи пренаталната фаза и раждането, да осигурява постнатални грижи и да реанимира новородени до появата на практикуващ лекар;

д) подходящо разбиране на обучението на персонала в областта на здравеопазването и опит от работата с такъв персонал.