(23) Държавите-членки нямат задължение също така да разглеждат по същество молба за убежище, когато с основание могат да очакват кандидатът, поради връзката си с трета страна, според определението на националното право, да иска да получи закрила в тази трета страна. Държавите-членки следва да процедират по този начин в случаите, когато този кандидат е на сигурно място в съответната трета страна. С цел да се избегнат вторично движения на кандидата за убежище, е необходимо да се установят общи принципи за приемането и определянето от страна на държавите-членки на трети страни като сигурни страни.