Член 27

Понятие за сигурна трета страна

1.Държавите-членки могат да прилагат понятието за сигурна трета страна само ако компетентните органи са се убедили, че в съответната трета страна към кандидата за убежище ще се отнасят в съответствие със следните принципи:

а) кандидатите за убежище не са заплашени поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политически убеждения за живота и за свободата си;

б) спазва се принципът за невръщане в съответствие с Женевската конвенция;

в) спазва се забраната за репатриране в нарушение на правото на защита от мъчения и жестоко, нехуманно или унизително отношение, както е предвидена от международното право;

г) съществува възможност да се поиска признаване на статута на бежанец и когато той бъде признат, да се ползва защита в съответствие с Женевската конвенция.

2.Прилагането на понятието за сигурна трета страна се подчинява на нормите на националното право, а именно:

а) нормите, които предвиждат съществуването на връзка между кандидата за убежище и съответната трета страна, на основание на която е основателно кандидатът да отиде в тази страна;

б) нормите, които се отнасят до прилаганите от компетентните органи на методи, с които да се убедят, че понятието за сигурна трета страна може да се приложи спрямо определена страна и определен кандидат. Тези методи предвиждат каузална проверка на сигурността в страната за съответния кандидат и/или определянето от дадена държава-членка на страните, считани като сигурни в общ план;

в) нормите, които съответстват на международното право и които позволяват индивидуално разглеждане с цел определяне дали дадена трета страна е сигурна за определен кандидат, което най-малкото дава възможност на кандидата да обжалва прилагането на понятието за сигурна трета страна поради това, че е бил подложен на мъчения или на нехуманно, или унизително отношение и на страдание.

3.Когато изпълняват решение, което се основава единствено на настоящия член, държавите-членки:

а) информират за това кандидата, и;

б) му предоставят документ, с който информират властите на тази държава, че молбата му не е била разгледана по същество.

4.Когато трета страна не разреши на кандидата за убежище влизането му на нейна територия, държавите-членки гарантират, че на това лице е предоставен достъп до процедурата в съответствие с основните принципи и гаранции по глава II.

5.Държавите-членки информират редовно Комисията за трети страни, към които се прилага това понятие, в съответствие с разпоредбите на настоящия член.