Член 46

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност.

Съставено в Брюксел на 1 декември 2005 година.

При прилагане на настоящата директива Ирландия би могла, доколкото продължават да се прилагат разпоредбите на член 17, параграф 1 от Закона за бежанците от 1996 г. (Refugee Act 1996) (с измененията), да счита, че:

— „решаващият орган“ по смисъла на член 2, буква е) от настоящата директива , що се отнася до разглеждането дали на кандидатът следва или, когато има такъв случай, не следва да бъде обявен за бежанец, означава Office of the Refugee Applications Commissionner, и че

— „решенията на първа инстанция“ по смисъла на член 2, буква е) от настоящата директива включват препоръките на Refugee Applications Commissionner относно въпросите, свързани с това да се знае дали следва, а когато има такъв случай, съответният кандидат не следва да бъде обявен за бежанец.

Ирландия нотифицира Комисията за всяка промяна в разпоредбите на член 17, параграф 1 от Закона за бежанците от 1996 г. (с измененията).

Една страна се счита за сигурна страна на произход, ако на основание на правното положение, прилаганото право в рамките на демократична система и в рамките на политическите обстоятелства може да се покаже, че по принцип и за всеки отделен случай няма преследване, както е определено в член 9 от Директива 2004/83/ЕО, няма мъчения, нехуманно или унизително отношение и наказания и не съществува опасност от необосновано насилие в ситуация на международен или вътрешен въоръжен конфликт.

За да се направи тази оценка, се отчита между другото и степента, в която страната предлага защита срещу преследване и лошо отношение от:

a) съответните законови и подзаконови разпоредби на страната и от начина, по който те се прилагат;

б) спазването на правата и свободите, гарантирани в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и/или в Международния пакт за гражданските и политическите права, и/или Конвенцията срещу мъченията, и по-специално правата, по отношение на които не се разрешава дерогация по член 15, параграф 2 от посочената Европейска конвенция;

в) спазване на принципа за невръщане по Женевската конвенция;

г) съществуването на система на ефективни средства за защита срещу нарушенията на тези права и свободи.

При прилагане на настоящата директива Испания може, доколкото разпоредбите на Ley 30/1992 de Régimen jurídico de las Administraciones Públicas y del Procedimiento Administrativo Común от 26 ноември 1992 г. и на Ley 29/1998 reguladora de la Jurisdicción Contencioso-Administrativa от 13 юли 1998 г. продължават да се прилагат, да счита, че за целите на глава V определението на „кандидат“ или „кандидат за убежище“ в член 2, буква в) от настоящата директива, включва „recurrante“, както е установено в горепосочените правни актове.

„Recurrante“ има право на същите гаранции като „кандидата“ или „кандидата за убежище“, както е посочено в настоящата директива за целите на упражняване на неговите права за ефективна защита.

Испания нотифицира Комисията за всяка съществена промяна в горепосочените правни актове.