Член 39
Право на ефективна защита
1.Държавите-членки гарантират, че кандидатите за убежище разполагат с право на ефективна защита пред съд срещу следното:
а) решение относно тяхната молба за убежище, включително за решение, което:
i) постановява недопустимост на молбата съгласно член 25, параграф 2;
ii) е взето на границата или в транзитни зони на държавите-членки, както е описано в член 35, параграф 1;
iii)
не пристъпва към разглеждане съгласно член 36;
б) отказ от повторно откриване на процедурата по разглеждане на молбата, след като това разглеждане е било прекратено съгласно членове 19 и 20;
в) решение да не продължи разглеждането на последващата молба съгласно членове 32 и 34;
г) решение за отказ за влизане в рамките на процедурите, предвидени в член 35, параграф 2;
д) решение за отнемане статута на бежанеца съгласно член 38.
2.Държавите-членки предвиждат сроковете и другите необходими правила, за да може кандидатът да упражни своето право на ефективна защита съгласно параграф 1.
3.Държавите-членки предвиждат при необходимост правила, които съответстват на техните международни задължения, свързани със:
a) въпроса, дали в резултат на средството за защита съгласно параграф 1 се дава възможност на кандидатите да останат в съответната държава-членка до решаване на техните случаи;
б) възможността за правни средства за защита или предпазни мерки, ако средството за защита съгласно в параграф 1 няма действие по отношение на възможността кандидатът да остане в държавата-членка до решаване на случая. Държавите-членки могат също да предвидят средство за защита ex officio; и
в) основанията за обжалване на решение по член 25, параграф 2, буква в) в съответствие с методологията, прилагана по член 27, параграф 2, букви б) и в).
4.Държавите-членки могат да определят срокове за разглеждане от съда по параграф 1 на решението, което е взето от решаващия орган.
5.Когато на кандидат е предоставен статут, който му предоставя същите права и привилегии по националното право и по правото на Общността като тези на статута на бежанец по силата на Директива 2004/83/ЕО, е възможно да се счита, че кандидатът разполага с ефективна защита, когато съдът реши, че защитата съгласно параграф 1 е недопустима или има малка вероятност да продължи, на основание недостатъчния интерес на кандидата от това процедурата да бъде продължена.
6.Държавите-членки могат също така да определят в националното си законодателство условията, при които може да се счита, че един кандидат е оттеглил мълчаливо средството за защита съгласно параграф 1 или мълчаливо се е отказал от него, заедно с правила за процедурата, която трябва да се прилага в такъв случай.
Все още няма други разпоредби, които препращат към чл. 39.