Член 3
Общи разпоредби
1.Държавите-членки осигуряват високо ниво на сигурност на доставките на електрическа енергия, като вземат необходимите мерки за изграждане на стабилен инвестиционен климат и като определят ролите и отговорностите на компетентните органи, в това число, когато е необходимо и на регулаторните органи, както и на всички пазарни участници, за което публикуват необходимата информация. Пазарните участници освен всички други включват, inter alia, операторите на преносни и разпределителни системи, производители на електрическа енергия, доставчици и крайни потребители.
2.При прилагане на мерките, посочени в параграф 1, държавите-членки вземат предвид:
а) значимостта на осигуряване на непрекъснати доставки на електрическа енергия;
б) значимостта на установяване на прозрачна и стабилна регулаторна рамка;
в) вътрешния пазар и възможностите за трансгранично сътрудничество във връзка със сигурността на доставките на електрическа енергия;
г) необходимостта от регулярна поддръжка и когато е необходимо, от обновяване на мрежите за пренос и разпределение с оглед осигуряване функционирането на мрежата;
д) значимостта да се обезпечи правилно приложение на Директива 2001/77/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2001 г. относно насърчаване на производството и потреблението на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния пазар на електрическа енергия и Директива 2004/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно насърчаване на комбинираното производство на енергия, основаващо се на търсенето на полезна топлоенергия във вътрешния енергиен пазар , доколкото разпоредбите в тях са свързани със сигурността на доставките на електрическа енергия.
е) необходимостта да се осигури достатъчен резервен преносен и производствен капацитет за стабилна експлоатация;
и ж) важността да се насърчи установяване на ликвиден пазар на едро.
3.При прилагане на мерките, посочени в параграф 1, държавите-членки могат да вземат предвид и следното:
а) степента на диверсификация на производството на електрическа енергия на национално или съответното регионално равнище;
б) значимостта на намаляване на дългосрочния ефект от увеличеното потребление на електрическа енергия;
в) значимостта от насърчаване на ефективно използване на енергия и прилагане на нови технологии, в частност техники за управление на търсенето, технологии за производство на енергия от възобновяеми източници и разпределено производство;
и г) значимостта на премахване на административните пречки пред инвестициите в инфраструктурни и производствени съоръжения.
4.Държавите-членки се задължават да приемат мерки, които не са дискриминиращи и не поставят непреодолими пречки пред пазарните участници, включително фирми, които тепърва навлизат в него и фирми с малък пазарен дял. Преди да приемат тези мерки, държавите-членки следва да вземат предвид въздействието, което мерките могат да окажат върху цената на електрическата енергия за крайните потребители.
5.При обезпечаване на необходимото ниво на обединение на системите на държави-членки съгласно член 1, параграф 1, буква в), се отделя особено внимание на:
а) специфичното географско положение на всяка държава-членка;
б) поддържане на разумен баланс между разходите за изграждане на нови междусистемни връзки и изгодите за крайните потребители;
и в) обезпечаване на оптимално ефективно използване на съществуващите междусистемни връзки.