Член 5

1.Емисионните норми, посочени в разрешителните, издадени съгласно член 4, определят:

a) максималната концентрация на веществото, разрешено за изпускане. В случая на разреждане емисионната норма, предвидена в директивите по приложение IX към Директива 2000/60/EО, се дели на коефициента на разреждане;

б) максималното количество вещество, разрешено за изпускане по време на един или повече специфицирани периоди от време, изразено, ако е необходимо, като единица тегло на замърсителя за единица от характерния елемент на замърсяваща дейност (например единица тегло за единица суровина или за производствена единица).

2.За всяко разрешение компетентният орган на засегнатата държава-членка може, ако е необходимо, да наложи по-строги емисионни норми от тези, произтичащи от прилагането на емисионните гранични стойности, дадени в директивите по приложение IX към Директива 2000/60/EО, като се вземат предвид по-специално токсичността, устойчивостта и биоакумулирането на въпросното вещество в средата, в която е изпуснато.

3.Ако операторът, който изпуска опасни вещества, заяви, че не е в състояние да спазва необходимите емисионни норми или ако това положение е очевидно за компетентния орган в засегнатата държава-членка, разрешението се отказва.

4.В случай че емисионните норми не се спазват, компетентният орган в засегнатата държава-членка предприема всички подходящи мерки, за да обезпечи спазване на условията на разрешителното, а ако е необходимо, изпускането се забранява.