Член 220

1. Всяко данъчнозадължено лице осигурява издаването на фактура или от самия него, или от негов клиент, или от негово име и за негова сметка от трето лице по отношение на изброените по-долу:

1. доставки на стоки и услуги, които той е извършил на друго данъчнозадължено лице или на данъчно незадължено юридическо лице;

2. доставки на стоки, както е посочено в член 33, буква а), с изключение на случаите, в които данъчно задълженото лице се ползва от специален режим по дял XII, глава 6, раздел 3;

3. доставки на стоки, извършвани съгласно условията, определени в член 138;

4. всяко авансово плащане в негова полза преди извършване на една от доставките на стоки, посочена в точки 1 и 2;

5. всяко авансово плащане, извършено в негова полза от друго данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице преди завършване на предоставянето на услугите.

2. Чрез дерогация от параграф 1 и без да се засяга член 221, параграф 2, не се изисква издаването на фактура по отношение на доставки на услуги, освободени съгласно член 135, параграф 1, букви а)—ж).