Член 17

1. Прехвърлянето в друга държава-членка от данъчнозадължено лице на стоки, представляващи част от неговите стопански активи, се третира като възмездна доставка на стоки.

„Прехвърлянето в друга държава-членка“ означава изпращането или превоза на движима материална вещ от или от името на данъчнозадълженото лице, за целите на неговата стопанска дейност, до местоназначение извън територията на държавата-членка, на чиято територия се намира вещта, но на територията на Общността.

2. Изпращането или превозът на стоки за целите на някоя от следните сделки не се счита за прехвърляне в друга държава-членка:

а) доставката на стоките от данъчнозадълженото лице в рамките на територията на държавата-членка, в която завършва изпращането или превоза, в съответствие с условията, предвидени в член 33;

б) доставката на стоките за монтаж или сглобяване от или от името на доставчика, извършвана от данъчнозадълженото лице в рамките на територията на държавата-членка, в която завършва изпращането или превоза на стоките в съответствие с условията, предвидени в член 36;

в) доставката на стоките от данъчнозадълженото лице на борда на кораб, въздухоплавателно средство или влак, по време дейност за превоз на пътници, в съответствие с член 37;

г) доставката на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на Общността, или чрез мрежа, свързана с такава система, доставката на електроенергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи, съгласно условията, определени в членове 38 и 39;

д) доставката на стоките от данъчнозадълженото лице в рамките на територията на държавата-членка, в съответствие с условията, предвидени в членове 138, 146, 147, 148, 151 или 152;

е) доставката на услуга, изпълнявана за данъчнозадълженото лице и състояща се в оценка или работа по съответните стоки, която се извършва физически на територията на държавата-членка, където завършва изпращането или превоза на стоките, при условие че стоките, след като бъдат оценени или бъде извършена работата по тях, се връщат на това данъчнозадължено лице в държавата-членка, откъдето са първоначално изпратени или превозени;

ж) временното използване на стоките на територията на държавата-членка, в която завършва изпращането или превоза на стоките, за целите на доставката на услуги от данъчнозадълженото лице, установено на територията на държавата-членка, в която е започнало изпращането или превоза на стоките;

з) временното използване на стоките за период, който не надвишава двадесет и четири месеца на територията на друга държава-членка, в която вносът на същите стоки от трета държава с оглед на временното им използване би бил покрит от режими на временен внос с пълно освобождаване от вносни мита.

3. Ако едно от условията, управляващо приемливостта по параграф 2, вече не се изпълнява, стоките се считат за прехвърлени в друга държава-членка. В такива случаи прехвърлянето се счита, че се извършва по времето, когато това условие престава да се изпълнява.