Член 204

1. Когато съгласно членове 193—197 и членове 199 и 200 лицето — платец на ДДС, е данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, в която е дължим ДДС, държавите-членки могат да разрешат на това лице да определи данъчен представител в качеството на лице — платец на ДДС.

Освен това, когато облагаема сделка се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, в която е дължим ДДС и няма правни инструменти в държавата, в която е установено данъчнозадълженото лице или се намира седалището му, за взаимопомощ, сходна по обхват с тази, предвидена в Директива 76/308/ЕИО (

17 ) и Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета (

18 ), държавите-членки могат да предприемат мерки, за да предвидят, че лицето — платец на ДДС, следва да бъде данъчен представител, определен от неустановеното данъчнозадължено лице.

Държавите членки обаче не могат да прилагат посочената във втора алинея възможност по отношение на данъчнозадължено лице по смисъла на член 358а, точка 1, което е решило да ползва специалния режим за услуги, предоставяни от данъчнозадължени лица, неустановени в рамките на Общността.

2. Възможността за избор съгласно параграф 1, първа алинея следва да е съобразена с условията и процедурите, установени от всяка държава-членка.