Член 220a

1. Държавите-членки дават право на данъчнозадълженото лице да издава опростени фактури във всеки един от следните случаи:

а) когато стойността на фактурата не е по-голяма от 100 EUR или равностойността им в национална валута;

б) когато издадената фактура е документ или съобщение, третирано като фактура съгласно член 219;

в) когато данъчнозадълженото лице се ползва от освобождаването за малките предприятия, предвидено в член 284.

2. Държавите-членки не дават право на данъчнозадължените лица да издават опростена фактура, когато се изисква фактурите да бъдат издадени в съответствие с член 220, параграф 1, точки 2 и 3 или когато облагаемата доставка на стоки или услуги се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, в която се дължи ДДС, или чийто обект в тази държава-членка не взема участие в доставката по смисъла на член 192а, и платец на ДДС е лицето, на което са доставени стоките или услугите.