Член 1

Предмет на хармонизация

1.В съответствие с разпоредбите на тази глава и като спазват условията на член 6, държавите-членки предвиждат право да се разрешава или забранява отдаването под наем и в заем на оригинали и екземпляри от произведения на авторското право и на други обекти, посочени в член 3, параграф 1.

2.Правата, посочени в параграф 1, не се изчерпват чрез продажба или чрез друг акт на разпространение на оригиналите и екземплярите от произведения на авторското право и други обекти, посочени в член 3, параграф 1.

Член 2

Дефиниции

1.За целите на настоящата директива се прилагат следните дефиниции:

a) „отдаване под наем“ означава предоставянето за използване за ограничен срок и с пряка или непряка икономическа или търговска изгода;

б) „отдаване в заем“ означава предоставянето за използване за ограничен срок и без пряка или непряка икономическа или търговска изгода, когато се извършва чрез институции, достъпни за публиката;

в) „филм“ означава кинематографично или аудиовизуално произведение, или движещи се образи, независимо от това дали са придружени със звук.

2.Главният режисьор на кинематографично или аудиовизуално произведение се смята за негов автор или за един от неговите автори. Държавите-членки могат да предвидят, че и други лица се смятат за съавтори на филма.

Член 3

Носители и обекти на правата на отдаване под наем и даване на заем

1.Изключителното право да се разрешава или забранява отдаването под наем и в заем принадлежи:

а) на автора, по отношение на оригинала и екземплярите от неговото произведение,

б) на изпълнителя, по отношение на записите на неговото изпълнение,

в) на продуцента на звукозаписи, по отношение на неговите звукозаписи, и

г) на продуцента на първоначалния запис на филм по отношение на оригинала и екземплярите на филма.

2.Настоящата директива не регулира правата на отдаването под наем и в заем във връзка със сгради и произведения на приложното изкуство.

3.Правата, посочени в параграф 1, могат да бъдат прехвърляни, предоставяни или отстъпвани чрез договорна лицензия.

4.Без да се засяга прилагането на параграф 6, когато се сключва договор за филмопроизводство между изпълнител и филмов продуцент, индивидуално или колективно, се предполага, че изпълнителят, страна по този договор, е прехвърлил правото си на отдаване под наем по член 5, освен ако договорът предвижда друго.

5.Държавите-членки могат да предвидят презумпция, подобна на тази по параграф 4, и по отношение на авторите.

6.Държавите-членки могат да предвидят, че подписването на договор, сключен между изпълнител и филмов продуцент за производството на филм, има действието на разрешение за отдаване под наем, при условие че договорът предвижда справедливо възнаграждение по смисъла на член 5. Държавите-членки също могат да предвидят, че настоящия параграф се прилага mutatis mutandis към правата, включени в глава II.

Член 4

Отдаване под наем на компютърни програми

Настоящата директива не засяга прилагането на член 4, буква в) от Директива 91/250/ЕИО на Съвета от 14 май 1991 г. относно правната защита на компютърни програми .

Член 5

Неотменимо право на справедливо възнаграждение

1.Когато авторът или изпълнителят прехвърли или предостави своето право на отдаване под наем по отношение на звукозапис, оригинал или копие от филм на продуцент на звукозаписи или филми, този автор или изпълнител запазва правото да получи справедливо възнаграждение за отдаването под наем.

2.Авторите или изпълнителите не могат да се отказват от правото да получат справедливо възнаграждение за отдаването под наем.

3.Управлението на правото да се получи справедливо възнаграждение може да бъде поверено на дружества за колективно управление, които представляват авторите или изпълнителите.

4.Държавите-членки могат да регулират степента, до която управлението на правото да се получи справедливо възнаграждение от страна на дружества за колективно управление е задължително, както и въпроса, кой може да претендира или събира това възнаграждение.

Член 6

Дерогиране на изключителното право на публично отдаване в заем

1.Държавите-членки могат да дерогират изключителното право по член 1 по отношение на публичното отдаване в заем, при условие че авторите поне получават възнаграждение за такова отдаване в заем. Държавите-членки са свободни да определят това възнаграждение, като вземат предвид целите за насърчаване на културата.

2.Когато държавите-членки не прилагат изключителното право на заемане по член 1 по отношение на звукозаписи, филми и компютърни програми, те въвеждат възнаграждение поне за авторите.

3.Държавите-членки могат да освободят някои категории институции от заплащане на възнаграждението, посочено в параграфи 1 и 2.

Член 7

Право на записване

1.Държавите-членки предвиждат за изпълнителите изключително право да разрешават или забраняват записването на техните изпълнения.

2.Държавите-членки предвиждат за излъчващите организации изключително право да разрешават или забраняват записването на техните предавания, независимо от това дали тези предавания се излъчват по проводников път или в ефир, включително чрез кабел или сателит.

3.Кабелният разпространител няма правото, предвидено в параграф 2, когато той само препредава чрез кабел предаванията на излъчващите организации.

Член 8

Излъчване и публично съобщаване

1.Държавите-членки предвиждат за изпълнителите изключително право да разрешават или забраняват излъчването по безжичен път и публичното съобщаване на техните изпълнения, освен ако самото изпълнение вече представлява излъчено изпълнение или е създадено чрез записване.

2.Държавите-членки предвиждат право, чрез което се гарантира, че ползвателят заплаща еднократно справедливо възнаграждение, ако звукозаписът се публикува с търговска цел или ако възпроизвеждането на този звукозапис се използва за излъчване по безжичен път или за какъвто и да е вид публично съобщаване, както и се гарантира, че това възнаграждение се поделя между съответните изпълнители и продуценти на звукозаписи. При липса на съгласие между изпълнителите и продуцентите на звукозаписи, държавите-членки могат да установят условията за поделяне на възнаграждението помежду им.

3.Държавите-членки предвиждат за излъчващите организации изключително право да разрешават или забраняват преизлъчването на техните предавания по безжичен път, както и публичното съобщаване на техните предавания на публиката, ако това съобщаване се извършва на места, достъпни за публиката срещу заплащане на входна такса.

Член 9

Право на разпространение

1.Държавите-членки предвиждат изключително право за предоставяне на публиката, чрез продажба или по друг начин, на обектите, посочени в букви a)—г), включително копия от тях, оттук нататък наричано „право на разпространение“:

а) изпълнителите, по отношение на записите на техните изпълнения,

б) за продуцентите на звукозаписи, по отношение на техните звукозаписи,

в) за продуцентите на първоначален запис на филми, по отношение на оригинала и екземплярите на техните филми,

г) за излъчващите организации, по отношение на записите на техните предавания в съответствие с член 7, параграф 2.

2.Правото на разпространение по отношение на обект, посочен в параграф 1, не се изчерпва в Общността, с изключение когато първата продажба на този обект в Общността е извършена от носителя на правото или с негово съгласие.

3.Правото на разпространение не засяга специалните разпоредби на глава I и по-конкретно член 1, параграф 2.

4.Правото на разпространение може да бъде прехвърляно, предоставяно или предмет на договорна лицензия.

Член 10

Ограничаване на правата

1.Държавите-членки могат да предвиждат ограничения на правата, посочени в настоящата глава, по отношение на:

а) личното използване;

б) използването на кратки откъси във връзка с отразяването на текущи събития;

в) краткотрайното записване от излъчваща организация с нейно собствено оборудване и за собствените ѝ предавания;

г) използването единствено с цел обучение или научни изследвания.

2.Независимо от разпоредбата на параграф 1, всяка държава-членка може да предвиди за закрилата на изпълнители, продуценти на звукозаписи, излъчващи организации и продуценти на първоначален запис на филми същите ограничения, каквито предвижда за закрилата на авторското право върху произведения на литературата и изкуството.

Независимо от това, принудителни лицензии могат да се предвиждат, само доколкото съответстват на Римската конвенция.

3.Посочените в параграфи 1 и 2 ограничения се прилагат в някои специфични случаи, които не противоречат на нормалното използване на обектите, както и не засягат по необоснован начин законните интереси на носителя на правото.

Член 11

Действие по време

1.Настоящата директива се прилага по отношение на всички произведения, обект на авторско право, изпълнения, звукозаписи, предавания и първоначален запис на филми, посочени в нея, които към 1 юли 1994 г. все още се ползват със закрила според законодателството на държавите-членки в областта на авторското право и сродните му права или към тази дата отговарят на критериите за закрила съгласно настоящата директива.

2.Настоящата директива се прилага, без да засяга действията на използване, извършени преди 1 юли 1994 г.

3.Държавите-членки могат да предвиждат презумпция, че носителите на права са дали разрешение за отдаването под наем или в заем на обект, посочен в букви a)—г) от член 3, параграф 1, който е бил предоставен на трети лица за тази цел или е бил придобит преди 1 юли 1994 г.

Независимо от това и особено когато този обект е дигитален запис, държавите-членки могат да предвидят, че носителите на права имат право да получат адекватно възнаграждение за отдаването под наем или в заем на обекта.

4.Държавите-членки не са длъжни да прилагат разпоредбата на член 2, параграф 2 към кинематографичните или аудиовизуалните произведения, създадени преди 1 юли 1994 г.

5.Без да се засяга параграф 3 и при спазване на разпоредбите на параграф 7, настоящата директива не засяга договорите, които са сключени преди 19 ноември 1992 г.

6.При условие на разпоредбите на параграф 7 държавите-членки могат да предвиждат презумпцията, че когато носителите на права, които придобиват нови права съгласно националните разпоредби, приети при прилагането на настоящата директива, и са дали съгласието си за използване преди 1 юли 1994 г., то те са прехвърлили новите изключителни права.

7.За договори, сключени преди 1 юли 1994 г., неотменимото право на справедливо възнаграждение, предвидено в член 5, се прилага, само когато авторите или изпълнителите или тези, които ги представляват, са предоставили искане за тази цел преди 1 януари 1997 г. При липса на съгласие между носителите на права относно размера на възнаграждението държавите-членки могат да фиксират размера на справедливо възнаграждение.

Член 12

Връзка между авторското право и сродните му права

Закрилата на права, сродни на авторското право, съгласно настоящата директива не променя и по никакъв начин не засяга закрилата на авторското право.

Член 13

Нотифициране

Държавите-членки съобщават на Комисията основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 14

Отмяна

С настоящото се отменя Директива 92/100/EИО, без да се засягат задълженията на държавите-членки относно времевите ограничения за транспониране в националното законодателство на директивите, изложени в част Б от приложение I.

Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се тълкуват в съответствие с таблицата на съответствието в приложение II.

Член 15

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 16

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Страсбург на 12 декември 2006 година.