Член 1

Времетраене на авторските права

1.Правата на автор на литературно или художествено произведение по смисъла на член 2 от Бернската конвенция текат приживе и 70 години след смъртта му, независимо от датата, на която произведението е законно предоставено на публиката.

2.В случай на съавторство назованият в параграф 1 срок се изчислява от смъртта на последния преживял автор.

3.В случай на анонимни произведения или произведения, публикувани под псевдоним, срокът на закрила тече 70 години след като произведението е законно предоставено на обществеността. Когато обаче възприетият псевдоним от автора не оставя съмнение за неговата идентичност или ако той разкрие идентичността си през периода, посочен в първото изречение, прилаганият срок на закрила е този, установен в параграф 1.

4.Когато дадена държава-членка предвиди специални разпоредби за авторските права върху колективни произведения или разпоредби, които посочват юридическо лице като носител на права, срокът на закрила се изчислява съгласно разпоредбите на параграф 3, освен ако физическите лица, които са създали произведението, са идентифицирани като създатели във вариантите на произведението, които са предоставени на публиката. Настоящият параграф не накърнява правата на идентифицираните автори, чиито определени приноси, за които се прилагат параграфи 1 и 2, са включени в такива произведения.

5.Когато едно произведение е публикувано в томове, части, свитъци, броеве или епизоди и срокът на закрила тече от датата, на която произведението е законно предоставено на обществеността, срокът на закрила тече за всяка единица поотделно.

6.В случай на произведения, за които срокът на закрила не се изчислява от смъртта на автора или авторите и които не са били законно предоставени на публиката в рамките на 70 години след тяхното създаване, закрилата се прекратява.

7.Срокът на закрила на музикална композиция с текст изтича 70 години след смъртта на последното от следните преживели лица, независимо дали тези лица са посочени като съавтори: автора на текста и композитора на музикалната композиция, при условие че и двата вида принос към творбата са били създадени конкретно за съответната музикална композиция с текст.