(36) Концепцията за „доставчик“ следва да обхваща всяко физическо лице, което е гражданин на държава-членка или всяко юридическо лице, осъществяващо дейност по предоставяне на услуги в държава-членка, като упражнява или свободата на установяване или свободата на движение на услуги. По този начин концепцията за доставчик следва да не бъде ограничена само до презгранично предоставяне на услуги в рамките на свободното движение на услуги, но да обхваща и случаи, където операторът е установен в дадена държава-членка с цел да развие своите дейности по предоставянето на услуги в нея. От друга страна, концепцията за доставчик не следва да обхваща и клоновете в дадена държава-членка на компании от трети страни, тъй като по член 48 от Договора свободата на установяване и свободното на движение на услугите важат само за компании, създадени в съответствие със законите на държава-членка чието седалище според устройствения акт, главно ауправление или основно място на дейност се намират в рамките на Общността. Концепцията за „получател“ следва да обхваща и граждани на трети страни, които вече се ползват от правата, предоставени им от актове на Общността като Регламент (ЕИО) № 1408/71, Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (14), Регламент (ЕО) № 859/2003 на Съвета от 14 май 2003 г. за разширяване на приложното поле на разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1408/71 и Регламент (ЕИО) № 574/72 за граждани на трети страни, които все още не са субект на тези разпоредби единствено на основание тяхното гражданство (15) и Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки (16). В допълнение на това държавите-членки могат да разширят концепцията за получател спрямо други граждани на трети страни, които се намират на тяхна територия.