(77) Когато даден оператор пътува към друга държава-членка, за да упражнява там дейност по предоставяне на услуги, следва да се прави разлика между обстоятелства, попадащи под свободата на установяване и онези, попадащи, в резултат на временния характер на съответните дейности, под свободното движение на услуги. Според практиката на Съда на Европейските общности по отношение разграничението между свобода на установяване и свободно движение на услуги, ключовият елемент е дали операторът е установен в държавата-членка, където предоставя услуги. Ако операторът е установен в държавата-членка, където предоставя услуги, случаят попада в обхвата на приложението на свободата на установяване. Ако обратното, операторът не е установен в държавата-членка, където предоставя услуги, неговата дейност се обхваща от свободата на движение на услуги. Съдът систематично поддържа, че временният характер на дейността следва да се определя не само в светлината на продължителността на услугата, но също така и с оглед нейната редовност, периодичност или последователност. Фактът, че дадена дейност е временна, не означава че доставчикът не може да се снабди с някакъв вид инфраструктура в държавата-членка, където предлага услугата като офис, зали или кабинети за консултации, доколкото такава инфраструктура е необходима за целите на предоставянето на въпросната услуга.