Член 21

Помощ за получателите

1.Държавите-членки гарантират, че получателите имат достъп до следната информация в техните държави-членки по местожителство:

а) обща информация за изискванията, приложими в други държави-членки относно достъпа до и упражняването на дейности по предоставянето на услуги, особено тези свързани със защита на потребителите;

б) обща информация за средствата за защита, налични в случаи на спор между доставчик и получател;

в) информация за контакти със сдружения и организации, включително центрове на Европейската мрежа от потребителски центрове, от които доставчиците или получателите могат да получат практическа помощ.

Където това е подходящо, консултациите на компетентните власти включват просто упътване стъпка по стъпка. Информацията и помощта се предоставят по ясен и недвусмислен начин, достъпни са лесно от разстояние, включително чрез електронни средства и се поддържат актуални.

2.Държавите-членки могат да прехвърлят задачата, посочена в параграф 1, на Единичните звена за контакт или на друга институция, като центровете на Европейската мрежа от потребителски центрове, сдружения на потребители или Европейските информационни центрове.

Държавите-членки съобщават на Комисията имената и адресите за контакт на определените институции. Комисията ги препредава на всички държави-членки.

3.За изпълнение на изискванията по параграфи 1 и 2 институцията, към която се е обърнал получателят, установява контакт с компетентния орган в съответната държава-членка, ако това е необходимо. Последният изпраща поисканата информация възможно най-бързо до изпратилия искането орган, който препраща информацията на получателя. Държавите-членки гарантират, че тези институции си оказват взаимна помощ и въвеждат всички възможни мерки да сътрудничество. Заедно с Комисията държавите-членки осигуряват практическите условия за прилагането на параграф 1.

4.Комисията, в съответствие с процедурата, упомената в член 40, параграф 2, приема мерки за имплементация на параграфи 1, 2 и 3 на настоящия член, като посочва техническите механизми за обмен на информация между органите на различните държави-членки и особено интероперабилността на информационните системи, като се отчитат общите стандарти.