Член 6

Етапи и еквивалентност между категории

1.Издаването на свидетелства за управление на превозно средство подлежи на следните условия: а)свидетелства за категории C1, С, D1 и D се издават само на водачи, които вече имат право да управляват моторни превозни средства от категория В; б)свидетелства за категории ВЕ, С1Е, СЕ, D1Е и DE се издават само на водачи, които вече имат право да управляват моторни превозни средства, съответно от категории В, С1, C, D1 и D.

2.Валидността на свидетелствата за управление се определя, както следва: а)свидетелствата за категории С1Е, СЕ, D1Е или DЕ са валидни и за композиции от превозни средства от категории ВЕ; б)свидетелствата за категория СЕ са валидни и за категория DЕ, ако притежателите им имат право да управляват моторни превозни средства от категория D; в)свидетелствата за категории СЕ и DЕ са валидни и за композиции от моторни превозни средства от категории съответно С1Е, D1Е; г)свидетелства за всички категории са валидни за превозни средства от категория АМ. Независимо от това, за свидетелства за управление на превозно средство, издадени на нейна територия, държава-членка може да ограничи еквивалентността за категория АМ на категории А1, А2 и А, ако тези държава-членка наложи практически изпит като условие за получаване на категория АМ; д)свидетелства за категории А2 са валидни също така за категория А1; е)свидетелства за категории А, В, С или D са валидни съответно за категории А1, А2, В1, С1 или D1.

3.За управление на тяхна територия, държавите-членки могат да дават следните еквивалентности: а)триколесни моторни превозни средства по свидетелство за категория В, на триколесни моторни превозни средства с мощност, превишаваща 15 kW, при условие че притежателят на свидетелството за категория В е най-малкото 21-годишен; б)категория мотоциклети А1 по свидетелство за категория В.

Тъй като настоящият параграф е валиден само на тяхната територия, държави-членки няма да посочват на свидетелствата за управление на превозно средство, че притежателят има право да управлява тези моторни превозни средства.

4.Държавите-членки могат, след консултации с Комисията, да разрешават управлението на тяхна територия на: а)превозни средства от категория D1 (с максимално разрешено тегло 3 500kg, без специално оборудване за превоз на пътници с увреждания) от лица над 21 години, притежаващи свидетелство за управление категория В, получено най-малко две години по-рано, при условие че превозните средства се използват от организации с нестопанска цел за социални нужди и водачът предоставя услугите си на доброволни начала; б)превозни средства с максимално разрешено тегло над 3 500kg от лица над 21 години, притежаващи свидетелство за управление категория В, получено най-малко две години по-рано, при условие че основното предназначение на превозните средства е да се използват само стационарно в зони за обучение или възстановяване, същите се експлоатират от организации с нестопанска цел за социални нужди и са модифицирани така че да не могат да превозват повече от девет пътника или товар, освен абсолютно необходимия за изпълнение на предназначението им; в)превозни средства с алтернативно гориво, посочени в член 2 от Директива 96/53/ЕО на Съвета , с максимално допустима маса над 3 500kg, но ненадвишаваща 4 250kg, предназначени за превоз на товари, работещи без ремарке, с притежатели на свидетелство за управление на моторно превозно средство категория B, което е било издадено най-малко две години по-рано, при условие че масата над 3 500kg се дължи само на превишението на масата на задвижващата система в сравнение със задвижващата система на превозно средство със същите размери, което е оборудвано с конвенционален двигател с вътрешно горене с принудително запалване или със запалване чрез сгъстяване, и при условие че по отношение на същото превозно средство не се увеличава товарният капацитет.