(21) Целта, която трябва да бъде постигната, когато държавите-членки установяват правилата, които гарантират, че даден договор се смята за недействителен, е, че прилагането и изпълнението на правата и задълженията на страните по договора следва да спрат. Последиците от договор, смятан за недействителен, следва да бъдат определени от националното право. Следователно националното право може, например, да предвижда отменяне на всички договорни задължения с обратна сила (ex tunc) или, обратно, ограничаване на обхвата на отменяне до онези задължения, които остава да бъдат изпълнени (ex nunc). Това не следва да доведе до отсъствие на въздействащи санкции, ако произтичащите от договор задължения вече са били напълно или почти напълно изпълнени. В такива случаи държавите-членки следва да предвидят и алтернативни санкции, като вземат предвид степента, до която даден договор остава в сила съобразно националното право. По подобен начин последиците относно възможното възстановяване на евентуално платени суми, както и всички други възможни форми на възстановяване, включително възстановяване на стойността, когато възстановяване в натура не е възможно, подлежат на определяне от националното право.