Член 1

Приложно поле

1.Настоящата директива се прилага по отношение на работници с трудов договор или в трудово правоотношение с агенция за временна заетост, които са назначени в предприятие ползвател на временна работа под негов надзор и ръководство.

2.Настоящата директива се прилага по отношение на държавни и частни предприятия, които са агенции за временна заетост, или предприятия ползватели, които извършват стопанска дейност, независимо дали работят с цел формиране на печалба.

3.След консултация със социалните партньори държавите-членки могат да предвидят настоящата директива да не се прилага по отношение на трудови договори или правоотношения по специфично държавна или провеждаща се с подкрепата на държавата програма за професионална квалификация, интеграция или преквалификация.

Член 2

Цел Целта на настоящата директива е да гарантира защитата на наетите чрез агенции за временна заетост работници и да повиши качеството на работата чрез агенции за временна заетост, като осигури прилагането на посочения в член 5 принцип за равно третиране по отношение на наетите чрез агенции за временна заетост работници и признае агенциите за временна заетост като работодатели, отчитайки необходимостта от създаване на подходяща рамка за използване на работата чрез агенции за временна заетост с цел ефективно допринасяне за създаването на работни места и разработването на гъвкави форми на заетост.

Член 3

Определения

1.За целите на настоящата директива:

а) „работник“ означава лице, което съгласно трудовото право в съответната държава-членка е защитено като работник;

б) „агенция за временна заетост“ означава всяко физическо или юридическо лице, което в съответствие с националното законодателство сключва трудов договор или влиза в трудово правоотношение с нает чрез агенция за временна заетост работник, за да го назначи в предприятие ползвател на временна работа под негов надзор и ръководство;

в) „нает чрез агенция за временна заетост работник“ означава работник с трудов договор или в трудово правоотношение с агенция за временна заетост с цел назначаването му в предприятие ползвател на временна работа под негов надзор и ръководство;

г) „предприятие ползвател“означава всяко физическо или юридическо лице, за което и под надзора и ръководството на което работи временно нает чрез агенция за временна заетост работник;

д) „назначение“ означава периодът, през който наетият чрез агенция за временна заетост работник се намира в предприятието ползвател, за да работи временно под негов надзор и ръководство;

е) „основни условия на труд и заетост“ означава условия на труд и заетост, установени от законодателство, подзаконови актове, административни разпоредби, колективни трудови договори и/ или други обвързващи общи разпоредби, които са в сила в предприятието ползвател и се отнасят до:

i) продължителността на работното време, извънредния труд, почивките в работно време, периодите за почивка, нощен труд, отпуск и официални празнични дни;

ii) заплащането.

2.Настоящата директива не засяга националното законодателство по отношение на определението за заплащане, трудов договор, трудово правоотношение или работник.

Държавите-членки не изключват от обхвата на настоящата директива работниците, трудовите договори или трудовите правоотношения само защото те се отнасят до работниците на непълно работно време, работниците на срочен договор или лицата с трудов договор или в трудово правоотношение с агенция за временна заетост.

Член 4

Преглед на ограниченията или забраните

1.Ограниченията или забраните за използване на работа чрез агенции за временна заетост са оправдани единствено от съображения от общ интерес, отнасящи се по-специално до защитата на наетите от агенции за временна заетост работници, изискванията за здраве и безопасност на работното място или необходимостта да се гарантира правилно функциониране на пазара на труда и предотвратяване на злоупотреби.

2.До 5 декември 2011 г., след консултация със социалните партньори в съответствие с националното законодателство, колективните трудови договори и практики, държавите-членки правят преглед на ограниченията или забраните за използване на работа чрез агенции за временна заетост с цел установяване на тяхната обоснованост във връзка със съображенията, посочени в параграф 1.

3.Ако тези ограничения или забрани са установени от колективни трудови договори, посоченият в параграф 2 преглед може да бъде извършен от социалните партньори, договорили съответния договор.

4.Параграфи 1, 2 и 3 не засягат националните изисквания по отношение на регистрацията, лицензирането, сертифицирането, финансовите гаранции или мониторинга на агенциите за временна заетост.

5.До 5 декември 2011 г. държавите-членки информират Комисията за резултатите от прегледа, посочен в параграфи 2 и 3.

Член 5

Принцип на равно третиране

1.Основните условия на труд и заетост по отношение на наетите чрез агенции за временна заетост работници са — за продължителността на тяхното назначение в предприятие ползвател — поне такива, каквито биха се прилагали, ако те биха били наети на работа пряко от това предприятие да заемат същото работно място.

За целите на прилагане на първа алинея действащите в предприятието ползвател правила за:

а) защита на бременните жени и кърмещите майки, както и защита на децата и младежите; и

б) равно третиране на мъжете и жените и действия за борба с дискриминацията, основана на пол, расов или етнически произход, религия, убеждения, увреждания, възраст или сексуална ориентация;

трябва да се спазват в съответствие с установеното от законодателството, подзаконови актове, административни разпоредби, колективни трудови договори и/или други общи разпоредби.

2.По отношение на заплащането държавите-членки, след консултация със социалните партньори, могат да предвидят освобождаване от принципа, установен в параграф 1, когато наетите чрез агенция за временна заетост работници, имащи постоянен трудов договор с агенция за временна заетост, продължават да получават заплащане в периодите между назначенията.

3.След консултация със социалните партньори държавите-членки могат да им предоставят, на подходящото равнище и съгласно условията, установени от държавите-членки, възможността да подкрепят или сключват колективни трудови договори, които спазват цялостната защита на наетите чрез агенции за временна заетост работници и същевременно установяват договорености по отношение на условията на труд и заетост за наетите чрез агенции за временна заетост работници, които може да се различават от посочените в параграф 1.

4.При условие че е предвидено необходимото ниво на защита за наетите чрез агенции за временна заетост работници, държавите-членки, в чието законодателство не е предвидена нито система за обявяване на колективни трудови договори за общоприложими, нито система или практика за разширяване на обхвата на техните разпоредби до всички подобни предприятия в даден сектор или географски район, могат, след като се консултират със социалните партньори на национално равнище и въз основа на споразумение, сключено от тях, да встъпят в договорености по отношение на основните условия на труд и заетост, които дерогират от принципа, установен в параграф 1. В такива договорености може да се включи период за придобиване на равно третиране.

Договореностите, посочени в настоящия параграф, са в съответствие с общностното законодателство и са достатъчно точни и достъпни, за да позволяват на съответните сектори и фирми да определят и да спазват своите задължения. По-специално държавите-членки посочват, при прилагане на член 3, параграф 2, дали професионалните социалноосигурителни схеми, включително пенсионни схеми и схеми за заплащане на отпуск по болест или схеми с финансово участие, са включени в основните условия на труд и заетост, посочени в параграф 1. Тези договорености също така не засягат договорите на национално, регионално, местно или отраслово равнище, които са не по-малко благоприятни за работниците.

5.Държавите-членки вземат подходящи мерки в съответствие с националното законодателство и/или практика с оглед на предотвратяването на злоупотреби при прилагането на настоящия член, и по-конкретно предотвратяването на последващи назначения, имащи за цел да се заобиколят разпоредбите на настоящата директива. Държавите-членки информират Комисията за такива мерки.

Член 6

Достъп до заетост, общи помещения и професионална квалификация

1.На наетите чрез агенции за временна заетост работници се предоставя информация за свободните работни места в предприятието ползвател, за да им се предоставят същите възможности като на другите работници в това предприятие да намерят постоянна работа. Такава информация може да бъде предоставена посредством общо обявление на подходящо място в предприятието, за което и под чийто надзор изпълняват дейност наетите чрез агенции за временна заетост работници.

2.Държавите-членки предприемат всички необходими действия, за да гарантират, че клаузи, забраняващи или водещи до невъзможност за сключване на трудов договор или за влизане в трудово правоотношение между предприятието ползвател и наетия чрез агенция за временна заетост работник след приключване на назначението на последния, са недействителни или могат да бъдат обявени за такива.

Настоящият параграф не засяга разпоредби, според които агенцията за временна заетост получава обезщетение в разумен размер за извършени за предприятието ползвател услуги по назначаване, наемане на работа и обучение на наети чрез нея работници.

3.Агенциите за временна заетост не удържат на работника такса в замяна на съдействието за наемане на работа в предприятие ползвател, нито за сключването на трудов договор или влизане в трудово правоотношение с предприятие ползвател след приключването на назначението в предприятието ползвател.

4.Без да се засяга член 5, параграф 1, наетите чрез агенции за временна заетост работници получават достъп до местата за отдих и общите помещения в предприятието ползвател, и по-специално столове за хранене, места за грижи за деца и транспортни услуги, при същите условия като пряко наетите от предприятието работници, освен ако различното третиране не е оправдано по обективни причини.

5.Държавите-членки вземат подходящи мерки или насърчават диалога между социалните партньори в съответствие с националните си традиции и практики с цел:

а) подобряване на достъпа на наетите чрез агенции за временна заетост работници до обучение и до места за грижи за деца в агенциите за временна заетост, дори в периодите между назначенията, за да се насърчават развитието на кариерата им и възможностите им за наемане на работа;

б) подобряване на достъпа на наетите чрез агенции за временна заетост работници до обучение за работниците на предприятието ползвател.

Член 7

Представителство на наетите чрез агенции за временна заетост работници

1.Съгласно установените от държавите-членки условия, наетите чрез агенции за временна заетост работници се вземат предвид с цел изчисляване на прага, над който, според общностното и националното законодателство и колективните трудови договори, в агенцията за временна заетост се сформират органи, представляващи работниците.

2.Съгласно определени от тях условия държавите-членки могат да предвидят, за целите на изчисляване на прага, над който, според общностното и националното законодателство и колективните трудови договори, в предприятието ползвател се сформират представляващи работниците органи, наетите чрез агенции за временна заетост работници да се броят по същия начин, както ако са пряко наети за същия период от предприятието ползвател.

3.Държавите-членки, които се възползват от предвидената в параграф 2 възможност, не са задължени да прилагат разпоредбите на параграф 1.

Член 8

Информиране на представителите на работниците

Без да се засягат националните и общностните разпоредби относно информирането и консултирането, които са по-строги и/или по-специфични, и в частност Директива 2002/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 г. за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност , предприятието ползвател следва да предоставя подходяща информация относно използването на наети чрез агенции за временна заетост работници, когато дава информация по отношение на положението със заетостта в предприятието на представляващи работниците органи, създадени в съответствие с националното и общностното законодателство.

Член 9

Минимални изисквания

1.Настоящата директива не засяга правото на държавите-членки да прилагат или въвеждат законови, подзаконови или административни разпоредби, които са по-благоприятни за работниците, както и да насърчават или допускат колективни трудови договори между социалните партньори, които са по-благоприятни за работниците.

2.Прилагането на настоящата директива в никакъв случай не представлява достатъчно основание за намаляване на общата степен на защита на работниците в областите, обхванати от настоящата директива. Това не засяга правото на държавите-членки и/или на социалните партньори да установяват, с оглед на променящите се обстоятелства, различни законови, подзаконови или договорни разпоредби, различаващи се от действащите към момента на приемането на настоящата директива, при условие че установените в настоящата директива минимални изисквания се спазват.

Член 10

Санкции

1.Държавите-членки предвиждат подходящи мерки в случай на неспазване на настоящата директива от страна на агенции за временна заетост или предприятия ползватели. По-специално те гарантират наличието на подходящи административни и съдебни процедури, които да позволяват изпълнението на произтичащите от настоящата директива задължения.

2.Държавите-членки определят правилата за налагане на санкции в случай на нарушения на националните разпоредби за изпълнение на настоящата директива и вземат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното прилагане. Предвидените санкции следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. До 5 декември 2011 г. държавите-членки уведомяват Комисията за тези разпоредби. Държавите-членки своевременно уведомяват Комисията за всички последващи изменения на тези разпоредби. По-специално те вземат мерки работниците и/или техните представители да разполагат с подходящи средства за осигуряване изпълнението на задълженията съгласно настоящата директива.

Член 11

Изпълнение

1.До 5 декември 2011 г. държавите-членки приемат и публикуват законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, или гарантират, че социалните партньори въвеждат необходимите разпоредби чрез споразумение, при което държавите-членки следва да предприемат всички необходими действия, за да гарантират по всяко време, че целите на настоящата директива се постигат. Те незабавно информират Комисията за това.

2.Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

Член 12

Преглед от Комисията

До 5 декември 2013 г. Комисията, след консултации с държавите-членки и социалните партньори на общностно равнище, прави преглед на прилагането на настоящата директива с цел да предложи, където е уместно, необходимите изменения.

Член 13

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 14

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.