(7) На държавите-членки следва да бъде позволено да изпълняват задълженията за посочване на структура, която отговаря за поддръжката, и да я сертифицират чрез алтернативни мерки в случаите на превозни средства, регистрирани в трета държава и поддържани в съответствие с правото на тази държава, на превозни средства, използвани в мрежи или по линии, при които ширината на междурелсието се различава от тази на главната железопътна мрежа в рамките на Общността и за които изискването за определяне на структура, която отговаря за поддръжката, се обезпечава алтернативно чрез международни споразумения с трети държави, както и превозни средства, използвани от железници, представляващи културно-историческо наследство, музейни и туристически железници, или военно оборудване и специален транспорт, който изисква предоставянето на ad hoc разрешение от страна на националните органи по безопасността преди въвеждането в експлоатация. В тези случаи, на съответната държава-членка следва да бъде позволено да допусне превозни средства в мрежата, за която е компетентна, без да се определя структура, отговорна за поддръжката на тези превозни средства, или без да се сертифицира такава. При все това, такива дерогации следва да се допускат с официални решения на съответната държава-членка и да бъдат подложени на анализ от Европейската агенция по безопасността на железопътния транспорт (наричана по-нататък „Агенцията“) в контекста на нейния доклад относно нивото на безопасност.