(3) За да се повиши правната сигурност и да се постигнат изцяло ползите от вътрешния пазар за потребителите и предприятията, съответните законодателства на държавите-членки следва да продължат да бъдат сближавани. Поради това определени аспекти на предлагането, продажбата и препродажбата на права за разпределено във времето ползване на собственост и на дългосрочни ваканционни продукти, както и договорите за замяна на права, произтичащи от договори за разпределено във времето ползване на собственост, следва да бъдат напълно хармонизирани. Не следва да се позволява на държавите-членки да запазват или въвеждат разпоредби в националното си законодателство, различни от установените в настоящата директива. В случаите, когато не съществуват подобни хармонизирани разпоредби, държавите-членки следва да имат право да запазват или въвеждат национално законодателство, съгласувано с общностното право. Така например държавите-членки следва да имат възможността да запазят или въведат разпоредби по отношение на последствията от упражняването на правото на отказ в рамките на правоотношения, които не попадат в приложното поле на настоящата директива, или разпоредби, според които потребителят и търговецът на права за разпределено във времето ползване на собственост или на дългосрочен ваканционен продукт не могат нито да встъпват в обвързващи отношения, нито да извършват плащания помежду си, докато потребителят не подпише кредитно споразумение, за да финансира придобиването на тези услуги.