Член 16а

Просрочени плащания и изпълнителни производства

1. Държавите членки изискват от кредиторите да имат подходящи политики и процедури, така че да полагат усилия да прилагат, когато е целесъобразно, мерки за преструктуриране в разумни граници преди да открият изпълнителни производства. Такива мерки за преструктуриране вземат предвид, наред с други елементи, положението на потребителя и могат да се състоят, наред с другото, от:

а) пълно или частично рефинансиране на договора за кредит;

б) промяна на съществуващите условия на договора за кредит, което може да включва, наред с другото:

i) удължаване на срока на договора за кредит;

ii) промяна на вида на договора за кредит;

iii)

разсрочване на плащането на всички или на част от вноските за погасяване за даден период;

iv) промяна на лихвения процент;

v) предлагане на гратисен период;

vi) частични плащания;

vii)

конвертиране на валута;

viii)

частично опрощаване и консолидиране на дълга.

2. Списъкът на потенциалните мерки за преструктуриране, посочени в параграф 1, буква б), не засяга правилата, установени в националното право, и не изисква от държавите членки да предвидят всички тези мерки в националното си право.

3. В случаите, при които кредиторът има право да определя и налага такси върху потребителя поради просрочие, държавите членки могат да изискват тези такси да не надвишават сумата, необходима за възстановяване на разходите, направени от кредитора в резултат на просрочието.

4. Държавите членки могат да разрешат на кредиторите да налагат допълнителни такси на потребителя в случай на просрочие. В този случай държавите членки определят максимален размер на тези такси.