Член 4

1.Държавите-членки гарантират, че всеки държател, фигуриращ в списъка, предвиден в член 3, параграф 1, буква а), поддържа регистър, посочващ броя животни в наличност в стопанството.

Този регистър включва актуализирана информация за движенията (съответен брой на съответните животни при всяка операция на влизане или напускане) поне на базата на общите движения, като се отбелязват, когато е целесъобразно, произходът или местоназначението на животните и датата на такива движения.

Идентификационната маркировка, прилагана съгласно членове 5 и 8, се посочва във всички случаи.

В случай на чистопородни и хибридни свине, които са вписани в родословната книга в съответствие с Директива 88/661/ЕИО на Съвета от 19 декември 1988 г. относно приложимите зоотехнически стандарти за разплодните свине (10), може да бъде призната алтернативна система за регистрация на базата на индивидуална идентификация, позволяваща животните да бъдат идентифицирани в съответствие с процедурата, посочена в член 18 от Директива 90/425/ЕИО, ако тя предлага еквивалентни на регистър гаранции.

2.Държавите-членки следва също да гарантират, че:

а) всеки държател предоставя на компетентния орган при поискване цялата информация относно произхода, идентификацията и когато е подходящо, местоназначението на животните, които той е притежавал, държал, транспортирал, търгувал или заклал;

б) всеки държател на животни, които следва да се придвижат до или от пазар или център за събиране, представя документ, посочващ данните за въпросните животни, на оператора, който на пазара или в центъра за събиране е временно държател на животните.

Този оператор може да използва получените документи в съответствие с първата алинея, за да изпълни задълженията, посочени в параграф 1, трета алинея;

в) регистрите и информацията са на разположение в стопанството и на компетентните органи, при поискване, за минимален период, който следва да се определи от компетентния орган, но който не може да бъде по-кратък от три години.