Член 9

1.Когато едно предприятие, което извършва дейност на територията на най-малко две държави-членки, е в състояние на неплатежоспособност по смисъла на член 2, параграф 1, органът в държавата-членка, на чиято територия работят или обикновено полагат труд работниците и служителите, е отговорният орган за изплащане на дължимите вземания на работниците и служителите.

2.Обхватът на правата на работниците и служителите се определя със закона, регламентиращ компетентния гарантиращ орган.

3.Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че в случаите по параграф 1 от настоящия член решенията, взети в хода на процедурата при неплатежоспособност, посочена в член 2, параграф 1, чието откриване е поискано в друга държава-членка, са взети предвид при определянето на състоянието на неплатежоспособност на работодателя по смисъла на настоящата директива.