Член 3

Основания за отказ или недействителност

1.Не се регистрират, а ако бъдат регистрирани, се обявяват за недействителни:

а) знаци, които не могат да съставляват марка;

б) марки, които са лишени от отличителен характер;

в) марки, състоящи се изключително от знаци или означения, които могат да послужат в търговската дейност за указване на вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход или времето на производство на стоките или предоставяне на услугите, или на други характеристики на стоките или услугите;

г) марки, състоящи се изключително от знаци или означения, които са станали обичайни в говоримия език или в добросъвестната и трайно установена търговска практика;

д) знаци, които се състоят изключително от:

i) формата, която произтича от естеството на самите стоки; или

ii) формата на стоките, която е нужна за постигане на технически резултат;

iii)

формата, която придава значителна стойност на стоките;

е) марки, които противоречат на обществения ред или на добрите нрави;

ж) марки, които могат да въведат в заблуждение обществото, например по отношение на естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите;

з) марки, които не са получили разрешение от компетентните органи и трябва да бъдат отказани или обезсилени в съответствие с член 6б от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, наричана по-долу „Парижка конвенция“.

2.Всяка държава-членка може да предвиди, че регистрацията на дадена марка се отказва или ако бъде регистрирана, се обявява за недействителна, ако и доколкото:

а) използването на марката може да бъде забранено в съответствие със законодателството извън правото за марките на съответната държава-членка или на Общността;

б) марката включва знак с особена символична стойност, по-специално религиозен символ;

в) марката включва символи, емблеми или гербове, с изключение на посочените в член 6б от Парижката конвенция, и които представляват обществен интерес, освен ако компетентните органи са разрешили регистрацията ѝ в съответствие със законодателството на държавата-членка;

г) заявката за регистрация на марката е подадена недобросъвестно от заявителя.

3.Не се отказва регистрация на марка, а регистрираната марка не се обявява за недействителна в съответствие с параграф 1, буква б), в) или г), ако преди датата на заявката за регистрация и след използването на марката тя е придобила отличителен характер. Наред с това всяка държава-членка може да предвиди, че настоящата разпоредба се прилага и когато отличителният характер е придобит след датата на заявката за регистрация или след датата на регистрацията.

4.Всяка държава-членка може да предвиди, че чрез дерогация от параграфи 1, 2 и 3 основанията за отказ или недействителност, които се прилагат в тази държава преди датата на влизане в сила на разпоредбите за въвеждане на Директива 89/104/ЕИО, се прилагат към марки, заявката за които е подадена преди тази дата.