Член 24

Органи за изплащане на обезщетения

1. Всяка държава-членка създава или оправомощава орган, натоварен с изплащане на обезщетения на увредените лица в случаите по член 20, параграф 1.

Увредените лица могат да предявяват претенция пред органа за изплащане на обезщетения в държавата-членка, в която пребивават:

а)ако в тримесечен срок от датата, на която увреденото лице е предявило претенцията си за обезщетение пред застрахователното предприятие на превозното средство, при чието използване е настъпило произшествието, или пред неговия представител за уреждане на претенции, застрахователното предприятие или неговият представител за уреждане на претенции не са дали мотивиран отговор по исканията, включени в претенцията; или

б)ако застрахователното предприятие не е назначило представител за уреждане на претенции в държавата-членка на пребиваване на увреденото лице в съответствие с член 20, параграф 1; в такъв случай увредените лица не могат да предявяват претенция пред органа за изплащане на обезщетения, ако са предявили претенция пряко пред застрахователното предприятие на превозното средство, при чието използване е настъпило произшествието, и са получили мотивиран отговор в тримесечен срок от предявяване на претенцията.

Увредените лица не могат да предявяват претенция пред органа за изплащане на обезщетения, ако са предявили съдебен иск пряко срещу застрахователното предприятие.

Органът за изплащане на обезщетения предприема действия в двумесечен срок от датата, на която увреденото лице е предявило пред него претенция за обезщетение, но прекратява участието си, ако застрахователното предприятие или неговият представител за уреждане на претенции впоследствие дадат мотивиран отговор по претенцията.

Органът за изплащане на обезщетения незабавно уведомява:

а)застрахователното предприятие на превозното средство, при чието използване е настъпило произшествието, или неговия представител за уреждане на претенции;

б)органа за изплащане на обезщетения в държавата-членка на установяване на застрахователното предприятие, което е издало полицата;

в)лицето, причинило произшествието, ако е известно,

че пред него е подадена претенция от увреденото лице и че ще се произнесе по претенцията в двумесечен срок от подаването ѝ.

Тази разпоредба не засяга правото на държавите-членки да предвидят, че изплащаните от този орган обезщетения имат субсидиарен или несубсидиарен характер, нито правото им да предвидят уреждане на претенциите между органа и лицето или лицата, причинили произшествието, и други застрахователни предприятия или органи за социална сигурност, които са длъжни да обезщетят увреденото лице за същото произшествие. Държавите-членки не могат да разрешават на органа да наложи за изплащането на обезщетения условия, различни от предвидените в настоящата директива, по-специално условие увреденото лице да докаже по някакъв начин, че отговорното лице не е в състояние или отказва да плати.

2. Органът за изплащане на обезщетения, който е обезщетил увреденото лице в неговата държава-членка на пребиваване, има право да иска възстановяване на изплатената като обезщетение сума от органа за изплащане на обезщетения в държавата-членка, където е разположено установяването на застрахователното предприятие, издало полицата.

В този случай последният орган встъпва в правата на увреденото лице срещу лицето, причинило произшествието, или срещу неговото застрахователно предприятие до размера, до който органът за изплащане на обезщетения в държавата-членка на пребиваване на увреденото лице го е обезщетил за претърпените вреди.

Всяка държава-членка е длъжна да признае суброгацията, предвидена от друга държава-членка.

3. Настоящият член поражда действие:

а) след сключване на споразумение между създадените или оправомощени от държавите-членки органи за изплащане на обезщетения относно техните задачи и задължения и относно условията за възстановяване на сумите;

б) на определената от Комисията дата, след като същата е установила в тясно сътрудничество с държавите-членки, че наистина е сключено такова споразумение.