Член 25а

Защита на увредените лица по отношение на вреди, причинени от произшествия, настъпили в държава членка, различна от тяхната държава членка на пребиваване, в случай на неплатежоспособност на застрахователно предприятие

1. Всяка държава членка създава или оправомощава орган със задачата да предоставя обезщетение на увредените лица, пребиваващи на нейна територия, в случаите, посочени в член 20, параграф 1, най-малко до границите на застрахователното задължение, за имуществени вреди или телесни повреди, причинени от превозно средство, застраховано от застрахователно предприятие, от момента, в който:

а) застрахователното предприятие е в процедура по несъстоятелност; или

б) застрахователното предприятие е в производство за ликвидация съгласно определението в член 268, параграф 1, буква г) от Директива 2009/138/ЕО.

2. Всяка държава членка предприема подходящи мерки, за да гарантира, че органът, посочен в параграф 1, разполага с достатъчно средства за обезщетяване на увредените лица в съответствие с правилата, посочени в параграф 10, когато се дължат обезщетения в случаите, предвидени в параграф 1, букви а) и б). Тези мерки могат да включват изисквания за финансови вноски, при условие че те се налагат единствено на застрахователни предприятия, които са получили лиценз от държавата членка, която ги налага.

3. Без да се засягат задълженията по член 280 от Директива 2009/138/ЕО, всяка държава членка гарантира, че когато бъде издадено разпореждане или бъде взето решение от компетентен съд или друг компетентен орган да започне производството, посочено в параграф 1, буква а) или б), по отношение на застрахователно предприятие, за което съответната държава членка е държавата членка по произход, това разпореждане или решение се оповестява публично. Посоченият в параграф 1 орган, установен в държавата членка по произход на застрахователното предприятие, гарантира, че всички органи, посочени в параграф 1, и всички органи за изплащане на обезщетения, посочени в член 24, във всички държави членки са своевременно информирани за това разпореждане или решение.

4. Увреденото лице може да представи претенция директно към органа, посочен в параграф 1.

5. При получаване на претенцията органът, посочен в параграф 1, информира еквивалентния орган в държавата членка по произход на застрахователното предприятие, органа за изплащане на обезщетения съгласно член 24 в държавата членка по пребиваване на увреденото лице и застрахователното предприятие, което е в производство по несъстоятелност или ликвидация, или неговия управител или ликвидатор, съгласно определенията съответно в член 268, параграф 1, букви д) и е) от Директива 2009/138/ЕО, че е получил претенция от увреденото лице.

6. Застрахователното предприятие, което е в производство по несъстоятелност или ликвидация, или неговият управител или ликвидатор, информира органа, посочен в параграф 1, когато обезщетява или оспорва отговорността по отношение на претенция, която е получена и от органа, посочен в параграф 1.

7. Държавите членки гарантират, че органът, посочен в параграф 1, въз основа, inter alia, на информация, предоставена по негово искане от увреденото лице, предоставя на увреденото лице мотивирано предложение за обезщетение или мотивиран отговор, както е предвидено във втора алинея от настоящия параграф, в съответствие с приложимото национално право, в срок от три месеца от датата, на която увреденото лице е представило своята претенция за обезщетение пред органа.

За целите на първа алинея органът:

а)отправя мотивирано предложение за обезщетение, когато е установил, че е задължен да предостави обезщетение съгласно параграф 1, буква а) или б), че претенцията не е оспорвана и размерът на вредите е частично или напълно установен;

б)предоставя мотивиран отговор на исканията, отправени в претенцията, когато е установил, че не е задължен да предостави обезщетение съгласно параграф 1, буква а) или б), или когато отговорността се оспорва или не е ясно определена, или размерът на вредите не е изцяло установен.

8. Когато е дължимо обезщетение в съответствие с параграф 7, втора алинея, буква а), органът, посочен в параграф 1, изплаща обезщетението на увреденото лице без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от три месеца от приемането от увреденото лице на мотивираното предложение за обезщетение, посочено в параграф 7, втора алинея, буква а).

Когато размерът на вредата е установен само частично, изискванията относно изплащането на обезщетението съгласно първа алинея се прилагат по отношение на частично установения размер на вредата и от момента на приемане на съответното мотивирано предложение за обезщетение.

9. Държавите членки гарантират, че посоченият в параграф 1 орган разполага с всички необходими правомощия и компетенции, за да може своевременно да си сътрудничи с други такива органи в други държави членки, с органи, създадени или оправомощени съгласно членове 10а и 24, във всички държави членки и с други заинтересовани страни, включително със застрахователно предприятие, което е в производство по несъстоятелност или ликвидация, с неговия представител за уреждане на претенции или с управител или ликвидатор, както и с националните компетентни органи на държавите членки, на всички етапи от процедурата, посочена в настоящия член. Това сътрудничество включва изискването, получаването и предоставянето на информация, включително относно подробностите за конкретни претенции, когато е относимо.

10. Когато държавата членка по произход на застрахователното предприятие, посочено в параграф 1, е различна от държавата членка, в която пребивава увреденото лице, органът, посочен в параграф 1, в държавата членка, в която пребивава увреденото лице, който му е изплатил обезщетение в съответствие с параграф 8, има право да поиска пълно възстановяване на сумата, изплатена като обезщетение, от органа, посочен в параграф 1, в държавата членка по произход на застрахователното предприятие.

Органът, посочен в параграф 1, в държавата членка по произход на застрахователното предприятие извършва плащането към органа, посочен в параграф 1, в държавата членка, в която пребивава увреденото лице, който е обезщетил увреденото лице в съответствие с параграф 8, в разумен срок, не по-дълъг от шест месеца, освен ако от тези органи не е договорено друго в писмена форма, след като е получил искане за такова възстановяване.

Органът, който е предоставил обезщетение съгласно първа алинея, се суброгира в правата на увреденото лице срещу лицето, причинило произшествието, или срещу неговото застрахователно предприятие с изключение на правата срещу притежателя на полицата или друго застраховано лице, причинило произшествието, доколкото отговорността на притежателя на полицата или на застрахованото лице би била покрита от неплатежоспособното застрахователно предприятие в съответствие с приложимото национално право. Всяка държава членка е длъжна да признае суброгацията, предвидена от друга държава членка.

11. Параграфи 1–10 не засягат правото на държавите членки да предвидят:

а) че обезщетенията, изплащани от органа, посочен в параграф 1, имат субсидиарен или несубсидиарен характер;

б) правила по отношение на уреждането на претенциите за същото произшествие между:

i) органа, посочен в параграф 1;

ii) лицето или лицата, които отговарят за произшествието;

iii)

други застрахователни предприятия или органи за социална сигурност, които имат задължение да обезщетят увреденото лице.

12. Държавите членки не разрешават на органа, посочен в параграф 1, да налага за изплащането на обезщетения каквито и да било изисквания, различни от предвидените в настоящата директива. По-специално държавите членки не разрешават на органа, посочен в параграф 1, да наложи с оглед на изплащането на обезщетение изискването увреденото лице да докаже, че отговорното юридическо или физическо лице не е в състояние да плати или отказва да плати.

13. Органите, посочени в параграф 1, или образуванията, посочени във втора алинея от настоящия параграф, полагат усилия да сключат споразумение до 23 декември 2023 г. да прилагат настоящия член по отношение на техните функции и задължения и процедурите за възстановяване на разходи съгласно настоящия член.

За тази цел, до 23 юни 2023 г. всяка държава членка:

а)създава или оправомощава органа, посочен в параграф 1, с правомощия да договаря и да сключа такова споразумение; или

б)определя образувание с правомощия да договаря и сключва такова споразумение, по което органът, посочен в параграф 1, ще стане страна при създаването или оправомощаването му.

Споразумението, посочено в първа алинея, незабавно се съобщава на Комисията.

Когато споразумението, посочено в първа алинея, не бъде сключено до 23 декември 2023 г., на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с процедурата, посочена в член 28б, с цел да се определят процедурните задачи и процедурните задължения на органите, посочени в параграф 1, по отношение на възстановяването на разходите.