чл. 10 Директива 2009/103/ЕО - препратки от други разпоредби
Член 10
Органи, натоварени с изплащането на обезщетение
1. Всяка държава-членка създава или оправомощава орган със задачата да изплаща обезщетение в размер, съответстващ най-малко на задължението за застраховане, за имуществени вреди или за телесни увреждания, причинени от неидентифицирано превозно средство или такова, за което не е било изпълнено задължението на застраховане, посочено в член 3.
Първа алинея не засяга правото на държавите членки да предвидят, че обезщетението, предоставяно от органа има субсидиарен характер, нито правото да предвидят правила по отношение на уреждането на претенциите между органа и лицето или лицата, отговорни за произшествието, и другите застрахователи или органи за социална сигурност, които имат задължение да обезщетят увреденото лице за същото произшествие. Въпреки това държавите членки не могат да разрешават на органа да изисква от увреденото лице, с оглед обезщетяването му, да доказва по какъвто и да е начин, че отговорното лице не е в състояние или отказва да плати.
2. Във всеки случай увреденото лице може да се обръща директно към органа, който въз основа на информацията, предоставена му от увреденото лице по негово искане, е задължен да му даде мотивиран отговор относно изплащането на обезщетение.
Въпреки това държавите-членки могат да изключат участието на този орган по отношение на лица, качили се доброволно в превозното средство, причинило вредите, когато органът може да докаже, че те са знаели, че то не е било застраховано.
3. Държавите-членки могат да ограничат или да изключат участието на органа в случай на имуществени вреди, причинени от неидентифицирано превозно средство.
Когато обаче органът е изплатил обезщетение за сериозни телесни увреждания на увредено лице при същото произшествие, при което е била причинена имуществена вреда от неидентифицирано превозно средство, държавите членки не могат да изключат плащането на обезщетение за имуществени вреди на основание, че превозното средство не е идентифицирано. Въпреки това държавите членки могат да предвидят самоучастие в размер до 500 EUR в тежест на увреденото лице, претърпяло такива имуществени вреди.
Условията, при които телесните увреждания се считат за сериозни, се определят от законовите или административните разпоредби на държавите-членки, в които е настъпило произшествието. Във връзка с това държавите-членки могат да вземат под внимание, наред с другото, дали увреждането е изисквало болнично лечение.
4. Всяка държава членка прилага своите законови, подзаконови и административни разпоредби по отношение на изплащането на обезщетение от органа, без да се засягат всякакви други практики, които са по-благоприятни за увреденото лице.
Препратки от актове 
Относими Актове на ЕС чл. 1 Директива 2009/103/ЕО
Директива 2009/103/ЕООпределения
Член 1ОпределенияЗа целите на настоящата директива:1.„превозно средство“ означава:а)всяко моторно превозно средство, задвижвано изключително с механична енергия по суша, но не по релси, със:i)максимална конструктивна скорост над 25 km/h; илиii)максимално нетно тегло над 25 kg и максимална конструктивна скорост над 14 km/h;б)всяко ремарке, предвидено да се използва с превозно средство, посочено в буква а), независимо дали е прикачено или не.1а.„използване на...
чл. 11 Директива 2009/103/ЕО
Директива 2009/103/ЕОСпорове
Член 11СпоровеВ случай на спор между органа, посочен в член 10, параграф 1, и застрахователя на гражданската отговорност относно това кой трябва да обезщети увреденото лице, държавите членки приемат подходящите мерки, така че една от тези страни да бъде посочена като първоначално отговорна за изплащане без забавяне на обезщетението на увреденото лице.Ако е взето окончателно решение, съгласно което обезщетението или...
чл. 13 Директива 2009/103/ЕО
Директива 2009/103/ЕОКлаузи за изключение
Член 13Клаузи за изключение1. Всяка държава членка предприема всички подходящи мерки, за да гарантира, че всяка законова разпоредба или договорна клауза, съдържаща се в застрахователната полица, издадена в съответствие с член 3, не поражда действие по отношение на претенциите на трети лица, увредени в резултат на произшествие, когато тази законова разпоредба или договорна клауза изключва от застраховката използването или...
чл. 15 Директива 2009/103/ЕО
Директива 2009/103/ЕОПревозни средства, изпратени от една държава-членка в друга
Член 15Превозни средства, изпратени от една държава-членка в друга1. Чрез дерогация от член 13, точка 13, буква б) от Директива 2009/138/ЕО, когато превозното средство се изпраща от една държава членка в друга, за държава членка на риска се счита, в зависимост от избора на лицето, отговорно за застраховка „Гражданска отговорност“, или държавата членка по регистрация или, от момента на приемане...
чл. 15а Директива 2009/103/ЕО
Директива 2009/103/ЕОЗащита на увредените лица в случай на произшествия с ремарке, теглено от превозно средство
Член 15аЗащита на увредените лица в случай на произшествия с ремарке, теглено от превозно средство1. В случай на произшествие, причинено от състав от превозни средства, състоящ се от превозно средство, което тегли ремарке, когато ремаркето има отделна застраховка „Гражданска отговорност“, увреденото лице може да предяви претенцията си пряко срещу застрахователното предприятие, застраховало ремаркето, когато:а) ремаркето може да...
чл. 26а Директива 2009/103/ЕО
Директива 2009/103/ЕОИнформация за увредените лица
Член 26аИнформация за увредените лицаДържавите членки, които създават или оправомощават различни органи за изплащане на обезщетения съгласно член 10, параграф 1, член 10а, параграф 1, член 24, параграф 1 и член 25а, параграф 1, гарантират, че увредените лица имат достъп до съществена информация относно възможните начини за подаване на заявление за обезщетение.
чл. 5 Директива 2009/103/ЕО
Директива 2009/103/ЕОДерогация от задължението за застраховане на превозни средства
Член 5Дерогация от задължението за застраховане на превозни средства1. Всяка държава-членка може да предвиди дерогация от разпоредбите на член 3 по отношение на определени физически или юридически лица, публични или частни, като списък на тези лица се изготвя от съответната държава и се съобщава на останалите държави-членки и на Комисията.В този случай държавата-членка, която предвижда тази дерогация, предприема подходящи мерки,...