Член 9

Целеви запаси

1.Всяка държава-членка може да поеме задължение да поддържа минимални количества запаси от нефт и нефтопродукти, изчислени като брой дни на потребление, в съответствие с условията на настоящия член.

Целевите запаси са собственост на държавата-членка или учредената от нея ЦСУЗ и се поддържат на територията на Общността.

2.Целевите запаси могат да са съставени единствено от една или повече от следните категории продукти, определени в глава 3.4 от приложение А към Регламент (ЕО) № 1099/2008:

—етан,

—LPG

—бензин за двигатели,

—авиационен бензин,

—гориво за реактивни двигатели от бензинов тип (гориво за реактивни двигатели от нафтов тип или JP4),

—гориво за реактивни двигатели от керосинов тип,

—друг керосин,

—газьол/дизелово гориво (дестилиран мазут),

—мазут (с високо съдържание на сяра и с ниско съдържание на сяра),

—White Spirit (минерален терпентин) и SBP,

—смазочни материали,

—битум,

—парафинови восъци,

—нефтен кокс.

3.Нефтопродуктите, представляващи целеви запаси, се определят от всяка държава-членка въз основа на посочените в параграф 2 категории. Държавите-членки гарантират, че по отношение на базовата година, определена в съответствие с предвидените в член 3 правила, и във връзка с продуктите, включени в използваните категории, равностойността в суров нефт на потребеното в държавата-членка количество е равна най-малко на 75 % от вътрешното потребление, изчислено въз основа на метода, предвиден в приложение II.

За всяка от категориите, избрани от държавата-членка, целевите запаси, които тя поема задължение да поддържа, съответстват на определен брой дни среднодневно вътрешно потребление, изчислено въз основа на тяхната равностойност в суров нефт, през базовата година, определена в съответствие с предвидените в член 3 правила.

За продуктите, включени в засегнатите или в използваните категории, равностойността в суров нефт, посочена в първа и втора алинея, се изчислява чрез умножаване по 1,2 на сумата от агрегирания показател „брутни вътрешни доставки (констатирани)“, определен в раздел 3.2.2.11 от приложение В към Регламент (ЕО) № 1099/2008. Международните морски бункери не се включват при изчисляването.

4.Всяка държава-членка, която реши да поддържа целеви запаси, изпраща на Комисията известие, предназначено за публикуване в Официален вестник на Европейския съюз, в която се посочват количествата на запасите, които е поела задължение да поддържа, и продължителността на тяхното поддържане, която е най-малко една година. Нотифицираното минимално количество се прилага еднакво за всички категории целеви запаси, използвани от държавата-членка.

Държавите-членки осигуряват съхранението на такива запаси за целия нотифициран период, без да се засяга правото на държавата-членка да прилага временни намаления на количествата, дължащи се единствено на отделни операции по обновяване на запасите.

Списъкът на категориите, който се използва от дадена държава-членка, остава валиден най-малко една година и може да бъде изменян само така че изменението да поражда действие на първо число от календарния месец.

5.Всяка държава-членка, която не е поела задължение за цялата продължителност на дадена календарна година да поддържа целеви запаси за най-малко 30 дни, гарантира, че поне една трета от нейните задължения по отношение на запасите е под формата на продукти, чийто състав е в съответствие с параграфи 2 и 3.

Държава-членка, за която се съхраняват целеви запаси за по-малко от 30 дни, изготвя годишен доклад с анализ на мерките, предприети от националните ѝ органи за гарантиране и проверка на наличността и физическата достъпност на нейните запаси за извънредни ситуации, посочени в член 5, като в същия доклад посочва разпоредбите, приети с цел да се позволи на държавите-членки да контролират използването на тези запаси при прекъсване на снабдяването с нефт и нефтопродукти. Този доклад се изпраща на Комисията до края на първия месец от календарната година, за която се отнася.