Член 14

Интегрирано управление на вредителите

1.Държавите-членки вземат всички необходими мерки за насърчаване на ниско равнище на употреба на пестициди при управление на вредителите, като дават предимство, когато е възможно, на нехимични методи, за да преминат професионалните потребители на пестициди към практики и продукти измежду наличните за даден причинен от вредители проблем, които представляват най-малък риск за здравето на хората и околната среда. Управлението на вредителите с ниско равнище на употреба на пестициди включва интегрираното управление на вредителите, както и биологично земеделие съгласно Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти .

2.Държавите-членки създават или подкрепят създаването на необходимите условия за прилагане на интегрираното управление на вредителите. По-специално те гарантират, че професионалните потребители разполагат с информация, с инструменти за наблюдение на вредителите и за вземане на решения, както и с консултантски услуги по въпросите на интегрираното управление на вредителите.

3.До 30 юни 2013 г. държавите-членки представят на Комисията доклад относно прилагането на параграфи 1 и 2, и по-специално относно това дали са налице необходимите условия за прилагане на интегрираното управление на вредителите.

4.До 1 януари 2014 г. държавите-членки посочват в националните си планове за действие как те осигуряват прилагането от всички професионални потребители на посочените в приложение III общи принципи за интегрирано управление на вредителите.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 20а за изменение на приложение III, за да се отчете научно-техническият прогрес.

5.Държавите-членки предприемат подходящи инициативи за насърчаване на професионалните потребители да прилагат на доброволна основа специфичните за определени култури или сектори насоки за интегрирано управление на вредителите. Публичните органи и/или организации, които представляват определени професионални потребители, могат да изготвят такива насоки. В своите национални планове за действие държавите-членки се позовават на онези насоки, които считат за приложими и подходящи.