Член 41

Общи изисквания към управлението

1. Държавите-членки изискват от всички застрахователни и презастрахователни предприятия да разполагат с ефективна система на управление, която осигурява стабилно и благоразумно управление на дейността.

Тази система включва, най-малко, подходящата обозрима организационна структура с ясно разпределение и целесъобразно разделение на отговорностите, както и ефективна система, осигуряваща предаването на информация. Тя включва спазване на изискванията, предвидени в членове 42—49.

Системата на управление е предмет на редовен вътрешен преглед.

2. Система на управление е пропорционална на естеството, мащаба и сложността на операциите на застрахователното или презастрахователното предприятие.

3. Застрахователните и презастрахователните предприятия разполагат със съставени в писмена форма политики най-малко по отношение на управлението на риска, вътрешния контрол, вътрешния одит и, когато е приложимо, на възлагането на дейности на външни изпълнители. Те гарантират прилагането на тези политики.

Тези съставени в писмена форма политики се преразглеждат най-малко веднъж годишно. Те са предмет на предварително одобрение от страна на административния, управителен или надзорен орган и биват адаптирани във връзка с всяка значителна промяна в системата или в съответната област на дейност.

4. Застрахователните и презастрахователните предприятия предприемат разумни мерки, за да осигурят непрекъснатостта и редовността на изпълнението на своите дейности, включително разработване на планове за действие при извънредни ситуации. За тази цел предприятията използват подходящи и адекватни системи, ресурси и процедури и по-специално въвеждат и управляват мрежови и информационни системи в съответствие с Регламент (ЕС) 2022/2554 на Европейския парламент и на Съвета . 5. Надзорните органи разполагат с подходящи средства, методи и правомощия за проверка на системата на управление на застрахователните и презастрахователните предприятия, както и за оценка на определените от тези предприятия нововъзникващи рискове, които биха могли да застрашат тяхната финансова стабилност.

Държавите-членки гарантират, че надзорните органи разполагат с необходимите правомощия да изискат подобряването и подсилването на системата на управление, за да осигурят съответствието с предвидените в членове 42—49 изисквания.