Член 43

Доказателство за добра репутация

1. Когато държава – членка изисква от своите граждани доказателства за добра репутация и за липса на предишна несъстоятелност, или и за двете обстоятелства, тази държава-членка приема като достатъчно доказателство по отношение на гражданите на други държави – членки представянето на свидетелство за съдимост или, ако липсва такова, на равностоен документ, издаден от компетентен съдебен или административен орган в държавата – членка по произход или държавата – членка, от която идва чуждият гражданин, показващ че тези изисквания са изпълнени.

2. Когато държавата-членка по произход или държавата-членка, от която произхожда съответният чужд гражданин, не издава документ, посочен в параграф 1, той може да бъде заменен от клетвена декларация – или, в държави -членки, в които такава не е предвидена, от официална декларация, направена от чуждестранното лице пред компетентен съдебен или административен орган, нотариус в държавата-членка по произход или държавата-членка, от която идва чуждестранното лице.

Такъв орган или нотариус издава удостоверение, потвърждаващо истинността на клетвената декларация или на официалната декларация.

Посочената в първа алинея декларация за липса на предишна несъстоятелност също може да бъде направена пред компетентна професионална или търговска организация в съответната държава-членка.

3. Документите и удостоверенията, посочени в параграфи 1 и 2, се представят в срок до три месеца от датата на тяхното издаване.

4. Държавите-членки определят органите и организациите, които са компетентни да издават документите, посочени в параграфи 1 и 2 и незабавно информират за тях останалите държави-членки и Комисията.

Всяка държава-членка уведомява също така другите държави-членки и Комисията за органите и организациите, на които трябва да бъдат представени документите, посочени в параграфи 1 и 2, в подкрепа на молбата за провеждане на дейностите, посочени в член 2, на територията на тази държава-членка.