Член 247

Орган за групов надзор

1. Измежду надзорните органи на съответните държави-членки се определя един надзорен орган („орган за групов надзор“), отговорен за координацията и упражняването на груповия надзор.

2. Ако един и същ надзорен орган отговаря за всички застрахователни и презастрахователни предприятия в една група, задачата на органа за групов надзор се изпълнява от този надзорен орган.

При всички други случаи и при условията на параграф 3, задачата на органа за групов надзор се изпълнява от:

а) ако начело на групата стои застрахователно или презастрахователно предприятие — от надзорния орган, издал лиценз на това предприятие;

б) ако групата не се оглавява от застрахователно или презастрахователно предприятие — от следния надзорен орган:

i) ако предприятието майка на застрахователно или презастрахователно предприятие е застрахователно холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество — от надзорния орган, издал лиценз на това застрахователно или презастрахователно предприятие,

ii) ако застрахователно холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество е предприятие майка на няколко застрахователни или презастрахователни предприятия със седалище в Съюза, и едно от тези предприятия е било лицензирано в държавата-членка, в която се намира седалището на застрахователното холдингово дружество или смесеното финансово холдингово дружество — от надзорния орган на застрахователното или презастрахователното предприятие, лицензирано в тази държава-членка,

iii)

ако начело на групата стоят няколко застрахователни холдингови дружества или смесени финансови холдингови дружества със седалища в различни държави-членки и във всяка от тези държави-членки има застрахователно или презастрахователно предприятие — от надзорния орган на застрахователното или презастрахователното предприятие с най-голямо балансово число,

iv) ако застрахователно холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество е предприятие майка на няколко застрахователни или презастрахователни предприятия със седалище в Съюза, и нито едно от тези предприятия не е било лицензирано в държавата-членка, в която се намира седалището на застрахователното холдингово дружество или смесеното финансово холдингово дружество — от надзорния орган, който е издал лиценз на застрахователното или презастрахователното предприятие с най-голямо балансово число, или

v) ако групата няма предприятие майка или във всички други случаи, които не са посочени в подточки i)—iv) от надзорния орган, лицензирал застрахователното или презастрахователното предприятие с най-голямо балансово число.

3. В определени случаи съответните надзорни органи могат по искане на някой от другите надзорни органи да вземат съвместно решение за дерогация от посочените в параграф 2 критерии, когато тяхното прилагане бъде счетено за неподходящо, като се имат предвид структурата на групата и относителното значение на дейностите на застрахователните и презастрахователните предприятия в различни държави, и да изберат друг надзорен орган за орган за групов надзор.

За целта всеки от съответните надзорни органи може да поиска обсъждане на целесъобразността на посочените в параграф 2 критерии. Подобно обсъждане не може да се провежда повече от веднъж годишно.

Съответните надзорни органи полагат всички усилия в рамките на правомощията си да достигнат до общо решене относно избора на орган за групов надзор в срок от три месеца от получаването на искането за обсъждане. Преди да вземат решението си, съответните надзорни органи дават на групата възможност да изложи становището си.

Определеният орган за групов надзор предава на групата съвместното решение, като посочва пълните мотиви.

4. Ако в рамките на тримесечния срок, посочен в трета алинея на параграф 3, някой от съответните надзорни органи е отнесъл въпроса до ЕОЗППО в съответствие с член 19 от Регламент (ЕС) № 1094/2010, съответните надзорни органи отлагат своето съвместно решение и изчакват всяко решение, което ЕОЗППО може да вземе в съответствие с член 19, параграф 3 от въпросния регламент, и вземат своето съвместно решение в съответствие с решението на ЕОЗППО. Съвместното решение се признава за решаващо и се прилага от съответните надзорни органи. Тримесечният срок се счита за период на помиряване по смисъла на член 19, параграф 2 от посочения регламент.

5. ЕОЗППО взема своето решение по случая в рамките на един месец съгласно параграф 4. Ако тримесечният срок е изтекъл или е било постигнато съвместно решение, въпросът не се отнася до ЕОЗППО. Определеният орган за групов надзор предава на групата и на колегиума на надзорните органи съвместното решение, като посочва пълните мотиви.

6. Ако не бъде достигнато общо решение, задачата на органа за групов надзор се изпълнява от надзорния орган, определен в съответствие с параграф 2 от настоящия член.

7. Поне веднъж годишно ЕОЗППО информира Европейския парламент, Съвета и Комисията за всякакви значителни трудности при прилагането на параграфи 2, 3 и 6.

В случай че възникнат значителни трудности при прилагането на критериите, посочени в параграфи 2 и 3 от настоящия член, Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 301а, уточняващи тези критерии допълнително.

8. Ако в държава-членка съществува повече от един надзорен орган за надзор за благоразумие над застрахователни и презастрахователни предприятия, тази държава-членка взема необходимите мерки, за да обезпечи координацията на тези органи.