Член 1

1.Настоящата директива се отнася до опазването на всички видове естествено живеещи в диво състояние птици на европейската територия на държавите-членки, за които се прилага Договорът. Тя има за цел защитата, управлението и регулирането на тези видове и урежда тяхното използване.

2.Настоящата директива се прилага за птиците, както и за техните яйца, гнезда и местообитания.

Член 2

Държавите-членки вземат всички мерки, необходими за поддържане или адаптиране на популациите на всички видове, посочени в член 1, на ниво, което отговаря на екологичните, научните и културните изисквания, като се отчитат икономическите и рекреационните изисквания.

Член 3

1.Предвид изискванията, посочени в член 2, държавите-членки вземат всички мерки необходими за запазване, поддържане или възстановяване на достатъчно разнообразие и площ на местообитанията за всички видове птици, посочени в член 1.

2.Запазването, поддържането и възстановяването на биотопите и местообитанията включват основно следните мерки:

а) създаване на защитени зони;

б) поддръжка и управление в съответствие с екологичните нужди на местообитанията във и извън защитените зони;

в) възстановяване на разрушените биотопи;

г) създаване на биотопи.

Член 4

1.Видовете, посочени в приложение I, подлежат на специални мерки по опазване на техните местообитания, за да се осигури тяхното оцеляване и размножаване в района на разпространението им.

Във връзка с това се вземат предвид:

а) видове, застрашени от изчезване;

б) видове, уязвими от някои промени в техните местообитания;

в) видове, считани за редки поради своите малочислени популации или ограниченото им местно разпространение;

г) други видове, изискващи особено внимание поради специфичния характер на техните местообитания.

Тенденциите и измененията в популационните нива ще се вземат предвид при извършването на оценки.

Държавите-членки класифицират като специални защитени зони именно най-подходящите по брой и площ територии за опазването на тези видове, съобразно сухоземната и морската географска зона на прилагане на настоящата директива.

2.Държавите-членки вземат подобни мерки за редовно срещащите се мигриращи видове, които не са посочени в приложение I, като вземат предвид нуждите им от защита в сухоземната и морската географска зона на прилагане на настоящата директива, по отношение на техните райони на размножаване, смяна на перата и зимуване и междинните зони по време на техните миграционни маршрути. За тази цел държавите-членки придават особено значение на защитата на влажните зони и особено на влажните зони от международно значение.

3.Държавите-членки изпращат на Комисията цялата необходима информация, така че тя да има възможност да предприеме подходящи инициативи с оглед на координацията, необходима, за да се осигури зоните, посочени в параграф 1, от една страна, и в параграф 2, от друга страна, да образуват едно цяло, отговарящо на нуждите за защита на видовете в сухоземната и морската географска зона на прилагане на настоящата директива.

4.В защитените зони, посочени в параграфи 1 и 2, държавите-членки вземат подходящи мерки за избягване на замърсяването или влошаване на условията в местообитанията, или всякакво обезпокояване на птиците, доколкото те имат съществено значение за постигане целите на настоящия член. Извън тези защитени зони държавите-членки също така се стремят да избягват замърсяването и влошаването на местообитанията.

Член 5

Без да се засягат членове 7 и 9, държавите-членки вземат необходимите мерки за създаване на обща система за защита на всички видове птици, посочени в член 1, като по-специално забраняват:

а) умишленото убиване или улавяне по какъвто и да е метод;

б) умишленото разрушаване или увреждане на техните гнезда и яйца и преместването на техните гнезда;

в) събиране на техните яйца от дивата природа и тяхното запазване, дори в случаите, когато те са празни;

г) умишленото обезпокояване, по-специално през периода на размножаване и отглеждане на малките, доколкото обезпокояването има съществено значение с оглед целите на настоящата директива;

д) държането на птици от видове, чиито лов и улов са забранени.

Член 6

1.Без да се засягат параграфи 2 и 3, държавите-членки забраняват за всички видове птици, посочени в член 1, продажбата, превоза с цел продажба, държането с цел продажба, както и предлагането за продажба на живи или мъртви птици или каквито и да е ясно различими части или продукти от такива птици.

2.Дейностите, посочени в параграф 1, не се забраняват по отношение на видовете птици, посочени в приложение III, част А, при условие че птиците са били законно убити, уловени или придобити по друг законен начин.

3.Държавите-членки могат да разрешат върху своята територия дейностите, посочени в параграф 1, за видовете, посочени в приложение III, част Б, като предвиждат ограничения, доколкото птиците са били законно убити, уловени или придобити по друг законен начин.

Държавите-членки, желаещи да предоставят подобно разрешително, предварително се консултират с Комисията, с която проучват дали търговията с екземпляри от такива видове би застрашила или може разумно да се предположи, че ще застраши популационното ниво, географското разпространение или репродуктивния ръст на видовете в цялата Общност. Ако това проучване докаже, че даването на разрешително, от гледна точка на Комисията, ще доведе или има риск да доведе до някоя от гореизброените опасности, Комисията представя надлежно обоснована препоръка до съответната държава-членка, като посочва своите възражения срещу търговията с въпросните видове. Ако Комисията сметне, че не съществува подобен риск, тя информира държавата-членка.

Препоръката на Комисията се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Държавата-членка, която предоставя разрешително по силата на настоящия параграф, проверява на редовни интервали от време дали условията за предоставянето на такова разрешително продължават да се изпълняват.

Член 7

1.Поради своето популационно ниво, географско разпространение и репродуктивен ръст в границите на Общността видовете, изброени в приложение II, могат да бъдат ловувани в съответствие с националното законодателство. Държавите-членки гарантират, че ловът на тези видове не излага на опасност действията по опазване, предприети в техния район на разпространение.

2.Видовете, посочени в приложение II, част A, могат да бъдат ловувани в земните и морските географски зони на прилагане на настоящата директива.

3.Видовете, посочени в приложение II, част Б, могат да бъдат ловувани само в държавите-членки, за които те са посочени.

4.Държавите-членки гарантират, че практиката на лов, включително лов със соколи, ако такъв се практикува, при прилагане на действащите национални мерки отговаря на принципите на разумно използване и екологично балансирано регулиране на съответните видове птици и че относно популациите на тези видове, по-специално мигриращите видове, тази практика е в съответствие с разпоредбите на член 2.

Те гарантират по-специално, че видовете, за които е приложимо законодателството относно лова, не се ловуват в периода на гнездене, нито по време на различните етапи на размножаване и отглеждане.

По-специално те гарантират, че видовете мигриращи птици, за които е приложимо законодателството относно лова, не се ловуват по време на размножителния им период или по време на завръщането им в местата за гнездене.

Държавите-членки изпращат на Комисията цялата необходима информация за практическото прилагане на тяхното законодателство относно лова.

Член 8

1.По отношение на лова, улавянето или убиването на птици в рамките на настоящата директива държавите-членки забраняват използването на всички средства, съоръжения и методи, и по-специално изброените в приложение IV, буква а), които се използват за широкомащабно или неизбирателно улавяне или убиване на птици, или такова, което би предизвикало изчезване в даден район на даден вид.

2.Освен това държавите-членки забраняват всякакво преследване чрез използването на транспортни средства и при условията, посочени в приложение IV, буква б).

Член 9

1.Държавите-членки могат да дерогират от членове 5—8, когато няма друго задоволително разрешение, поради следните причини:

а)— в интерес на общественото здраве и безопасност, — в интерес на безопасността на въздушния транспорт, — за да се предотвратят сериозните увреждания върху селскостопанските култури и животни, горите, рибните стопанства и водите, — за защита на флората и фауната;

б) за целите на научните изследвания и обучението, за повторното заселване, за повторното въвеждане и за размножаването, необходимо за тези цели;

в) да разрешат, при строго контролирани условия и избирателно, улова, държането или други видове разумно използване на малък брой от определени видове птици.

2.Дерогациите, посочени в параграф 1, трябва да посочват:

а) видовете, които са предмет на дерогацията;

б) разрешените средства, съоръжения и методи за улов или убиване;

в) условията на риск, времевите обстоятелства и територията, за които могат да бъдат предоставени подобни дерогации;

г) органа, оправомощен да декларира, че изискваните условия са осигурени и да реши кои средства, съоръжения и методи могат да бъдат използвани, в какви граници и от кои лица;

д) контрола, който ще бъде осъществен.

3.Всяка година държавите-членки изпращат до Комисията доклад за прилагането на параграфи 1 и 2.

4.На базата на наличната информация, и по-специално информацията, изпратена на Комисията по силата на параграф 3, Комисията осъществява непрекъснато наблюдение дали последиците от дерогациите, посочени в параграф 1, са съвместими с настоящата директива. Тя предприема подходящи мерки за тази цел.

Член 10

1.Държавите-членки насърчават провеждането на изследвания и дейностите, необходими за защита, управление и използване на популациите на всички видове птици, посочени в член 1. Специално внимание ще се обръща на изследванията и дейностите по въпросите, изброени в приложение V.

2.Държавите-членки изпращат на Комисията цялата информация, необходима за вземането на подходящи мерки за координацията на изследванията и дейностите, посочени в параграф 1.

Член 11

Държавите-членки следят евентуалното въвеждане на видове птици, които не живеят естествено в диво състояние на европейската територия на държавите-членки, да не нанася вреда на местната флора и фауна. В тази връзка те се консултират с Комисията.

Член 12

1.На всеки шест години, в същата година като доклада, който се изготвя съгласно член 17, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета , държавите членки изпращат на Комисията доклад относно изпълнението на предприетите съгласно настоящата директива мерки и основното въздействие на тези мерки. Този доклад се прави обществено достъпен и в него се включва по-специално информация относно състоянието и тенденциите при дивите видове птици, защитени по силата на настоящата директива, заплахите и натиска върху тях, предприетите мерки за опазването им и приноса на мрежата от специални защитени зони за постигане на целите, посочени в член 2 от настоящата директива.

Комисията определя посредством актове за изпълнение формáта на доклада, посочен в първата алинея от настоящия параграф. Форматът на този доклад съответства на формáта на доклада, посочен в член 17, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 16а, параграф 2 от настоящата директива.

►M22.Комисията, подпомагана от Европейската агенция за околна среда, подготвя и публикува на всеки шест години обобщен доклад, разработен въз основа на информацията, посочена в параграф 1. ◄ Тази част от проекта на доклад, която обхваща информацията, предоставена от държавите-членки, се препраща на органите на съответните държави-членки за проверка. Окончателната версия на доклада се съобщава на държавите-членки.

Член 13

Прилагането на мерките, взети по силата на настоящата директива, не може да води до влошаване на настоящата ситуация по отношение на опазването на всички видове птици, посочени в член 1.

Член 14

Държавите-членки могат да вземат по-строги мерки за защита от предвидените от настоящата директива.

Член 15

Приемат се измененията, необходими за адаптиране към техническия и научния прогрес на приложения I и V. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 16, параграф 2.

Член 16 a

Процедура на комитет

1.Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета .

2.При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 17

Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното си законодателство в областта, уредена от настоящата директива.

Член 18

Директива 79/409/ЕИО, изменена с актовете, посочени в приложение VI, част A, се отменя, без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право на директивите, които срокове са посочени в приложение VI, част Б.

Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение VII.

Член 19

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 20

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.