Член 4

1.Еднокопитните животни не трябва да показват клинични признаци на заболяване при преглед. Прегледът трябва да се извърши 48 часа преди тяхното качване или натоварване. Въпреки това, без да се засяга член 6, за регистрирани еднокопитни животни този преглед се изисква само за търговия в рамките на Общността.

2.Без да се засягат изискванията на параграф 5 относно болестите, подлежащи на задължително обявяване, по време на прегледа официалният ветеринарен лекар трябва да се увери, че няма никакво основание — по специално предвид твърденията на собственика или животновъда — за заключение, че еднокопитните животни са били в контакт с еднокопитни животни, страдащи от инфекциозна или заразна болест през период от 15 дни непосредствено преди прегледа.

3.Еднокопитните животни не трябва да са предназначени за клане в рамките на национална програма за ликвидиране на инфекциозна или заразна болест.

4.Еднокопитните животни трябва да бъдат идентифицирани по следния начин:

а) за регистрирани еднокопитни животни – посредством идентификационния документ, предвиден в Директива 90/427/ЕИО, който трябва да удостоверява по-специално спазването на параграфи 5 и 6 от настоящия член и член 5 от настоящата директива. Официалният ветеринарен лекар трябва да спре действието на идентификационния документ за срока на забраните, предвидени в параграф 5 от настоящия член или в член 5 от настоящата директива. След клането на регистрирания кон идентификационният документ трябва да бъде върнат на органите, които са го издали. Процедурата за прилагане на настоящата буква се приема в съответствие с процедурата, посочена в член 21, параграф 2;

б) за еднокопитни животни за отглеждане и разплод — посредством метода, определен в съответствие с процедурата, посочена в член 21, параграф 2.

5.В допълнение към изискванията, предвидени в член 5, еднокопитните животни не трябва да произхождат от стопанство, за което се е прилагала една от следните забрани:

а) ако всички животни от видовете, податливи на болестта, установена в стопанството, не са били заклани, периодът на забрана относно стопанството на произход трябва да бъде най-малко: i) шест месеца за еднокопитни животни със съмнения за дурин, считано от датата на последния действителен или възможен контакт с болно животно. Въпреки това за жребец забраната се прилага до кастрирането на животното; ii) шест месеца в случай на сап или енцефаломиелит, считано от датата, на която са заклани еднокопитните животни, страдащи от въпросната болест; iii) в случай на инфекциозна анемия — до датата, на която, след като инфектираните животни са били заклани, останалите животни са показали отрицателна реакция на два Когинс теста, проведени на интервал от три месеца; iv) шест месеца от последния регистриран на везикулозен стоматит; v) един месец от последния регистриран случай на бяс; vi) 15 дни от последния регистриран случай на антракс;

б) ако всички животни от видове, податливи на болестта, които се намират в стопанството, са били заклани и помещенията дезинфектирани, срокът на забраната е 30 дни, считано от деня, в който животните са унищожени и помещенията са дезинфектирани, с изключение на случаите на антракс, при които срокът на забраната е 15 дни.

Компетентните органи могат да предоставят дерогация по отношение на тези забрани за хиподруми и надбягвания, като уведомяват Комисията за естеството на всяка предоставена дерогация.

►M1 Когато държава членка изработва или е изработила доброволна или задължителна програма за борба с болест, на която еднокопитните животни са податливи, тя може да представи програмата на Комисията в рамките на шест месеца, считано от 4 юли 1990 г. — за Белгия, Дания, Германия, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия и Обединеното кралство, от 1 януари 1995 г. — за Австрия, Финландия и Швеция, от 1 май 2004 г. — за Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия, от 1 януари 2007 г. — за България и Румъния, и от 1 юли 2013 г. — за Хърватия, като подчертава по-специално:

◄ а) разпределянето на случаите на болестта на територията ѝ;

б) причините за изготвяне на програмата, като се отчита значението на болестта и предимствата на програмата с оглед съотношението между разходи и ползи;

в) географската област, в която програмата ще се изпълнява;

г) категориите статус, които да се прилагат за заведенията, стандартите, които трябва да бъдат достигнати за всеки вид, и процедурите за изпитване, които да се използват;

д) процедурите за мониторинг на програмата;

е) действията, които трябва да бъдат предприети, ако по някаква причина стопанството загуби статуса си;

ж) мерките, които да бъдат взети при положителни резултати от изпитванията, проведени в съответствие с разпоредбите на програмата;

з) недискриминационния характер на търговията на територията на съответната държава-членка по отношение на търговия в Общността.

Комисията проучва представените програми от държавите-членки. Когато е необходимо, тя ги одобрява в съответствие с процедурата, посочена в член 21, параграф 2. В съответствие със същата процедура могат да бъдат определени всички допълнителни гаранции, общи или специални, които могат да бъдат изисквани при търговия в Общността. Тези гаранции не трябва да превишават гаранциите, изисквани от държавата-членка на нейната собствена територия.

Представените от държавите-членки програми могат да бъдат изменяни или допълвани в съответствие с процедурата, посочена в член 21, параграф 3. Изменения или допълнения към вече одобрени програми или към гаранции, определени в съответствие с втора алинея, могат да бъдат одобрени по същата процедура.