Член 5

Специална група за преговори

1.За постигане на целта, установена в член 1, параграф 1, централното управление започва преговори за създаването на европейски работнически съвет или процедура за информиране и консултации по своя собствена инициатива или по писмено искане от най-малко 100 работници и служители или техни представители от най-малко две предприятия или клона в най-малко две различни държави-членки.

2.За тази цел се създава специална група за преговори в съответствие със следните насоки:

а) Държавите-членки определят начина за избиране или определяне на членовете на специалната група за преговори, които трябва да бъдат избрани или определени на техните територии. Държавите-членки предвиждат, че работниците и служителите в предприятия и/или клонове, в които няма представители на работниците и служителите не по тяхна вина, имат правото да избират или определят членове на специалната група за преговори. Втората алинея не засяга разпоредбите на националното законодателство и/или практика, установяващи граници за създаване на представителни органи на работниците и служителите.

б) Членовете на специалната група за преговори се избират или определят пропорционално на броя на работниците и служителите, наети във всяка държава-членка от предприятието с общностно измерение или от групата предприятия с общностно измерение, като за всяка държава-членка се отпуска по едно място за част от работниците и служителите, наети в същата държава-членка, представляваща 10 % или част от 10 % от броя на работниците и служителите, наети във всички държави-членки, взети заедно.

в) Централното управление и местното управление, както и компетентните европейски профсъюзни организации и организации на работодателите, се информират за състава на специалната група за преговори и за началото на преговорите.

3.Специалната група за преговори има за задача съвместно с централното управление да определя чрез писмено споразумение обхвата, състава, функциите и срока на мандата на европейския(те) работнически съвет(и) или условията за прилагане на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите.

4.С оглед сключване на споразумение в съответствие с член 6, централното управление свиква заседание с участието на специалната група за преговори. То уведомява съответно местните управления.

Преди и след всяко заседание с централното управление специалната група за преговори има правото да се съвещава, без да присъстват представители на централното управление, като използва необходимите средства за комуникация.

За целите на преговорите специалната група за преговори може да поиска да бъде подпомагана от експерти по неин избор, които може да включват представители на компетентните, признати профсъюзни организации на равнище на Общността. Посочените експерти и представители на профсъюзни организации могат да присъстват в качеството си на консултанти на заседанията за водене на преговори, по искане от страна на специалната група за преговори.

5.Специалната група за преговори може да реши, с мнозинство от най-малко две трети от гласовете, да не започва преговори по параграф 4 или да прекрати вече започналите преговори.

Такова решение спира процедурата по сключване на споразумението по член 6. Когато е прието такова решение, не се прилагат разпоредбите на приложение I.

Ново искане за свикване на специалната група за преговори може да бъде направено най-рано две години след вземането на горепосоченото решение, освен ако съответните страни определят по-кратък срок.

6.Всички разходи, свързани с преговорите по параграфи 3 и 4, се поемат от централното управление, за да се даде възможност на специалната група за преговори да изпълнява своите задачи по подходящ начин.

В съответствие с този принцип държавите-членки могат да установяват бюджетни правила за работата на специалната група за преговори. Те могат, по-специално, да ограничат финансирането до покриване на разходите само за един експерт.