Член 1

Предмет

1. Целта на настоящата директива е да опрости правилата и процедурите, приложими спрямо трансфера на свързани с отбраната продукти в рамките на Общността, с оглед да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар.

2. Настоящата директива не засяга свободата на действие на държавите-членки в областта на експортната политика по отношение на свързани с отбраната продукти.

3. Настоящата директива се прилага в съответствие с членове 30 и 296 от Договора.

4. Настоящата директива не засяга възможността на държавите-членки да продължават и доразвиват междуправителственото сътрудничество, като същевременно спазват разпоредбите на настоящата директива.

Член 2

Приложно поле

Настоящата директива се прилага за свързаните с отбраната продукти, посочени в приложението.

Член 3

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1.„свързан с отбраната продукт“ означава продукт, посочен в приложението;

2.„трансфер“ означава всяко предаване или движение на свързан с отбраната продукт от доставчик към получател в друга държава-членка;

3.„доставчик“ означава юридическото или физическо лице със седалище в Общността, което носи юридическа отговорност за трансфера;

4.„получател“ означава юридическото или физическо лице със седалище в Общността, което носи юридическа отговорност за получаването на трансфера;

5.„лиценз за трансфер“ означава разрешение, издадено от национален орган на държава-членка на доставчици, за осъществяване на трансфер на свързани с отбраната продукти за получател в друга държава-членка;

6.„лиценз за износ“ означава разрешение за доставяне на свързани с отбраната продукти на юридическо или физическо лице, в която и да е трета страна.

7.„преминаване“ означава транспортирането на свързвани с отбраната продукти през една или повече държави-членки, различни от държавата-членка на произход и приемащата държава-членка.

Член 4

Общи разпоредби

1. Трансферът на свързани с отбраната продукти между държави-членки подлежи на предварително разрешаване. Не се изисква допълнително разрешение от други държави-членки за преминаване през държави-членки или за влизане на територията на държава-членка, в която се намира получателя на свързани с отбраната продукти без това да засяга прилагането на разпоредбите, необходими по съображения за обществена сигурност или обществен ред, като например, inter alia, транспортната безопасност.

2. Независимо от параграф 1, държавите-членки може да освобождават трансфери на свързани с отбраната продукти от задължението за предварително разрешение, установено в посочения параграф, когато:

а) доставчикът или получателят е правителствена организация или част от въоръжените сили;

б) доставките се осъществяват от Европейския съюз, НАТО, МААЕ или други междуправителствени организации с оглед изпълнение на техните задачи;

в) трансферът е необходим за осъществяването на програма за сътрудничество в областта на въоръжението между държавите-членки;

г) трансферът е свързан с оказването на хуманитарна помощ в случай на бедствие или е част от дарение при извънредна ситуация;или

д) трансферът е необходим за целите или вследствие на поправка, поддръжка, изложение или демонстрация.

3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 13а, по искане на държава членка или по своя собствена инициатива, за изменение на параграф 2, за да се обхванат случаи, при които:

а) трансферът се осъществява при условия, които не засягат обществения ред или обществената сигурност;

б) задължението за предварително разрешение се оказва несъвместимо с международните ангажименти, поети от държавите членки след приемането на настоящата директива;

в) трансферът е необходим с оглед междуправителственото сътрудничество, посочено в член 1, параграф 4.

4. Държавите-членки гарантират, че доставчиците, които желаят да извършат трансфер на свързани с отбраната продукти от тяхна територия, могат да използват генерални лицензи за трансфер или да подадат заявление за глобални или индивидуални лицензи за трансфер, в съответствие с членове 5, 6 и 7.

5. Държавите-членки определят типа лиценз за свързаните с отбраната продукти или категориите съответни свързани с отбраната продукти в съответствие с разпоредбите на настоящия член и на членове 5, 6 и 7.

6. Държавите членки определят изчерпателно реда и условията за лицензите за трансфер, включително специфичните ограничения за износа на свързани с отбраната продукти към юридически или физически лица в трети страни, като отчитат, inter alia, и рисковете за опазването на правата на човека, мира, сигурността и стабилността, които трансферът създава. Държавите-членки може, като спазват законодателството на Общността, да разполагат с възможността да изискват гаранции за крайна употреба, включително сертификати за крайна употреба.

7. Държавите-членки определят реда и условията на лицензите за трансфер за компоненти въз основа на оценка на чувствителността на трансфера в съответствие, inter alia, със следните критерии:

а) естеството на компонентите по отношение на продуктите, в които ще бъдат включени и по отношение на всяка евентуална крайна употреба на готовите продукти, която може да даде повод за загриженост;

б) значението на компонентите по отношение на продуктите, в които те ще бъдат включени.

8. С изключение на случаите, когато считат, че трансферът на компоненти е чувствителен, държавите-членки се въздържат от налагането на експортни ограничения за компоненти, когато получателят представи декларация за употреба, в която удостоверява, че компонентите обект на този трансфер се интегрират или подлежат на интегриране в негови собствени продукти и не могат на по-късен етап да бъдат трансферирани отново или изнесени като такива, освен за целите на поддръжка или поправка.

9. Държавите-членки може по всяко време да отнемат, прекратят или ограничат използването на издадени от тях лицензи за трансфер по причини, свързани със защита на техните съществени интереси в сферата на сигурността, по съображения за обществен ред или обществена сигурност или поради неизпълнение на реда и условията, с които е обвързан лицензът.

Член 5

Генерални лицензи за трансфер

1. Държавите-членки публикуват генерални лицензи за трансфер, пряко предоставящи разрешение на доставчици, установени на тяхна територия и отговарящи на условията и реда, с които е обвързан лицензът, да осъществят трансфери на свързани с отбраната продукти, които трябва да бъдат посочени в генералния лиценз за трансфер, към категория или категории получатели, намиращи се в друга държава-членка.

2. Без да се засягат разпоредбите на член 4, параграф 2, генералните лицензи за трансфер се публикуват поне когато:

а) получателят е част от въоръжените сили на държава-членка или е договарящ орган в областта на отбраната, който извършва покупки, предназначени за изключителна употреба от въоръжените сили на държавата-членка;

б) получателят е предприятие, сертифицирано в съответствие с член 9;

в) трансферът е извършен за целите на демонстрации, оценки и изложения;

г) трансферът е извършен за целите на поддръжка и поправка, ако получателят е първоначалният доставчик на свързаните с отбраната продукти.

3. Държавите-членки, участващи в междуправителствена програма за сътрудничество относно разработването, производството или употребата на един или няколко свързани с отбраната продукта, може да публикуват генерален лиценз за такива трансфери към други държави-членки, които участват в тази програма и които са необходими за изпълнението на програмата.

4. Държавите-членки може да определят условията за регистриране преди първото използване на генерален лиценз, без да се засягат други разпоредби на настоящата директива.

Член 6

Глобални лицензи за трансфер

1. Държавите-членки решават да предоставят на отделен доставчик по негово искане глобални лицензи за трансфер, които дават разрешение за трансфери на свързани с отбраната продукти към получатели в една или повече други държава-членки.

2. Във всеки глобален лиценз за трансфер държавите-членки определят свързаните с отбраната продукти или категории продукти, обхванати от глобалния лиценз за трансфер, и оторизираните получатели или категория получатели.

Глобалният лиценз за трансфер се издава за срок от три години, който може да бъде подновен от държавата-членка.

Член 7

Индивидуални лицензи за трансфер

Държавите-членки решават да предоставят на отделен доставчик по негово искане индивидуални лицензи за трансфер, които дават разрешение за един трансфер на определено количество от определени свързани с отбраната продукти, които трябва да бъдат предадени на една или няколко партиди, към един получател, когато:

а)искането за лиценз за трансфер се ограничава до един трансфер;

б)това е необходимо за опазване на техни съществени интереси в сферата на сигурността, или по съображения за обществен ред;

в)това е необходимо за спазване на международните задължения и ангажименти на държави-членки; или

г)държава-членка има сериозни основания да счита, че доставчикът няма да бъде в състояние да изпълни цялостния ред и всички условия, необходими за да му бъде предоставен глобален лиценз.

Член 8

Информация, предоставяна от доставчиците

1. Държавите-членки гарантират, че доставчиците на свързани с отбраната продукти информират получателите за реда и условията на лиценза за трансфер, включително и за ограниченията, отнасящи се до крайната употреба или износа на свързаните с отбраната продукти.

2. Държавите-членки гарантират, че доставчиците информират в разумен срок компетентните органи на държавите-членки, от чиято територия те желаят да осъществят трансфер на свързани с отбраната продукти, за своето намерение да използват за първи път генерален лиценз за трансфер. Държавите-членки може да определят допълнителната информация, която може да бъде изискана относно свързаните с отбраната продукти, трансферирани съгласно генерален лиценз за трансфер.

3. Държавите-членки гарантират и редовно проверяват, че доставчиците водят подробни и пълни регистри на своите трансфери в съответствие с действащото законодателство в съответната държава-членка и определят изискванията за отчетност, с които е обвързано ползването на генерален, глобален или индивидуален лиценз за трансфер. Тези регистри включват търговски документи, съдържащи следната информация:

а) описанието на свързания с отбраната продукт и неговите данни по списъка в приложението;

б) количеството и стойността на свързания с отбраната продукт

в) датите на трансфера;

г) името и адреса на доставчика и на получателя;

д) когато е известно, крайната употреба и крайния потребител на свързаните с отбраната продукти; и

е) доказателства, че информацията относно ограниченията за износ, с която е обвързан лицензът за трансфер, е предадена на получателя на свързаните с отбраната продукти.

4. Държавите-членки гарантират, че доставчиците съхраняват регистрите, посочени в параграф 3, за период равен най-малко на периода, предвиден от действащото в съответната държава-членка национално законодателство относно изискванията за съхраняване на регистри от стопанските субекти, и във всеки случай за не по-малко от три години след изтичане на календарната година, през която е осъществен трансферът. Те се предоставят при поискване на компетентните органи на държавата-членка, от чиято територия доставчикът е осъществил трансфера на свързаните с отбраната продукти.

Член 9

Сертифициране

1. Държавите-членки определят компетентни органи, които да сертифицират получателите, установени съответно на тяхна територия, на свързани с отбраната продукти съгласно лицензите за трансфер, публикувани от други държави-членки в съответствие с член 5, параграф 2, буква б).

2. Сертифицирането установява надеждността на предприятието получател, по-специално по отношение на неговата способност да спазва ограниченията за износ на свързани с отбраната продукти, получени по лиценз за трансфер от друга държава-членка. Надеждността се оценява според следните критерии:

а) доказан опит в отбранителните дейности, като по-специално се вземат предвид данните на предприятието за спазване на експортни ограничения, съдебни решения в тази връзка, наличие на разрешение за производство или търговия със свързани с отбраната продукти и на опитен ръководен състав;

б) съотносима промишлена дейност в сферата на свързаните с отбраната продукти в рамките на Общността, по-специално капацитета за интеграция на системата/подсистемата;

в) определянето на служител на висш ръководен пост за ресорен служител, лично отговорен за трансферите и износа;

г) писмен ангажимент на предприятието, подписан от служителя на висш ръководен пост, посочен в буква в), че предприятието ще предприеме всички необходими стъпки за спазването и прилагането на всички специални условия, отнасящи се до крайната употреба и износ на всеки получен специфичен компонент или продукт;

д) писмен ангажимент на предприятието, подписан от служителя на висш ръководен пост, посочен в буква в), че с необходимото старание ще предоставя на компетентните органи подробна информация в отговор на искания и запитвания, относно крайните потребители или крайната употреба на всички продукти, изнесени, трансферирани или получени от дружеството по лиценз за трансфер от друга държава-членка; и

е) описание на вътрешната програма за съответствие или на системата за управление на износа или трансфера, внедрена в предприятието, което е утвърдено от служителя на висш ръководен пост, посочен в буква в). Това описание дава данни за организационните, човешките и техническите ресурси, заделени за управлението на трансферите и износа, веригата на отговорност в структурата на предприятието, процедурите за вътрешен одит, повишаване на осведомеността и обучение на персонала, уредба на физическата и техническа сигурност, водене на регистри и проследяемост на трансферите и износа.

3. В сертификатите се съдържа следната информация:

а) компетентен орган, издаващ сертификата;

б) името и адреса на получателя;

в) изявление относно това, че получателят отговаря на критериите, посочени в параграф 2; и

г) дата на издаване и срок на валидност на сертификата.

Срокът на валидност на сертификата, посочен в буква г), при никакви обстоятелства не може да превишава пет години.

4. В сертификатите могат да се съдържат допълнителни условия, отнасящи се до следното:

а) предоставяне на информация, необходима за проверка на съответствието с критериите, посочени в параграф 2;

б) спиране на действието или отнемане на сертификата.

5. Компетентните органи следят за съответствието на получателя с критериите, посочени в параграф 2, поне веднъж на всеки три години, както и с всяко условие, с което са обвързани сертификатите, посочени в параграф 4.

6. Държавите-членки признават всички сертификати, издадени в съответствие с настоящата директива в друга държава-членка.

7. Ако един компетентен орган констатира, че притежателят на сертификат, установен на територията на съответната държава-членка, повече на отговаря на критериите, посочени в параграф 2 или на някое от условията, посочени в параграф 4, той предприема подходящи мерки. Тези мерки могат да включват отнемане на сертификата. Компетентният орган информира Комисията и другите държави-членки за своето решение.

8. Държавите-членки публикуват и редовно актуализират списък на сертифицирани получатели и информират Комисията, Европейския парламент и другите държави-членки за тях.

Комисията прави публично достъпен на своя уебсайт централен регистър на получателите, сертифицирани от държавите-членки.

Член 10

Митнически процедури и експортни ограничения

Държавите-членки гарантират, че когато подават искане за лиценз за износ, получателите на свързани с отбраната продукти декларират пред техните компетентни органи, в случаите когато такива продукти, получени по лиценз за трансфер от друга държава-членка, са обвързани с ограничения за износ, че те са спазили условията на тези ограничения, включително, в зависимост от обстоятелствата, че са получили съгласието на държавата-членка на произход.

Член 11

Митнически процедури

1. Държавите-членки гарантират, че при извършване на формалностите при износа на свързани с отбраната продукти в митническата служба, която отговаря за обработката на декларацията за износ, износителят представя доказателства, че всички необходими лицензи за износ са получени.

2. Без да се засягат разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността , една държава-членка може също така, за срок не по-дълъг от 30 работни дни, да спре процеса на износ от своята територия или, при необходимост, по друг начин да попречи на свързаните с отбраната стоки, получени от друга държава-членка по лиценз за трансфер и включени в друг свързан с отбраната продукт да напуснат Общността през нейната територия, когато тя счита, че:

а) при предоставянето на лиценза за износ не е отчетена релевантна информация; или

б) обстоятелствата значително са се променили след предоставянето на лиценза за износ.

3. Държавите-членки може да предвидят митническите формалности за износ на свързани с отбраната продукти да се изпълняват само в определени митнически учреждения.

4. Държавите-членки, възползвали се от възможността, описана в параграф 3, уведомяват Комисията за съответните митнически учреждения. Комисията публикува тази информация в серия С на Официален вестник на Европейския съюз.

Член 12

Обмен на информация

Съгласувано с Комисията държавите-членки предприемат всички подходящи мерки за установяването на пряко сътрудничество и обмен на информация между техните компетентни национални органи.

Член 13

Изменение на приложението

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 13а за изменение на списъка на свързаните с отбраната продукти, поместен в приложението, с цел той да съответства напълно на Общия списък на оръжията на Европейския съюз.

Когато това се налага поради наложителни причини за спешност, за делегираните актове, приети съгласно настоящия член, се прилага процедурата, предвидена в член 13б.

Член 13а

Упражняване на делегирането

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 4, параграф 3 и член 13, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 26 юли 2019 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3. Делегирането на правомощия, посочено в член 4, параграф 3 и в член 13, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество . 5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6. Делегиран акт, приет съгласно член 4, параграф 3 и член 13, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от три месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 13б

Процедура по спешност

1. Делегираните актове, приети съгласно настоящия член, влизат в сила незабавно и се прилагат, докато не бъдат представени възражения в съответствие с параграф 2. В нотификацията относно делегирания акт до Европейския парламент и Съвета се посочват причините за използването на процедурата по спешност.

2. Европейският парламент или Съветът могат да възразят срещу делегиран акт в съответствие с процедурата, посочена в член 13а, параграф 6. В такъв случай Комисията отменя акта незабавно след нотифицирането на решението на Европейския парламент или на Съвета, с което се представят възражения.

Член 15

Предпазни мерки

1. Когато лицензираща държава-членка счита, че е налице сериозен риск получател, сертифициран съгласно член 9 в друга държава-членка„ да не спази някое от условията, с които е обвързан генерален лиценз за трансфер, или когато лицензиращата държава-членка счита, че могат да бъдат засегнати обществения ред, обществената сигурност или нейни съществени интереси в сферата на сигурността, тя информира въпросната друга държава-членка и иска от нея да направи проверка на положението.

2. Когато съмненията, посочени в параграф 1, останат, лицензиращата държава-членка може временно да спре действието на своите генерални лицензи за трансфер по отношение на такива получатели. Тя информира другите държави-членки и Комисията за причините за тази предпазна мярка. Държавата-членка, приела тази мярка, може да реши да я отмени, ако счита че тя повече не е оправдана.

Член 16

Санкции

Държавите-членки установяват правила относно санкциите, приложими по отношение на нарушения на разпоредби, приети в изпълнение на настоящата директива, по-специално в случай на предоставяне на невярна или непълна информация, изисквана по член 8, параграф 1 или член 10, предоставена относно съблюдаването на ограниченията за износ, свързани с лиценза за трансфер. Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на въпросните правила. Предвидените санкции са ефективни, съразмерни и възпиращи.

Член 17

Преразглеждане и отчетност

1. Комисията докладва за мерките, предприети от държавите-членки с оглед транспонирането на настоящата директива, и по-специално членове 9—12 и член 15 от нея до 30 юни 2012 г.

2. До 30 юни 2016 г. Комисията извършва преглед на изпълнението на настоящата директива и представя пред Европейския парламент и пред Съвета доклад в тази връзка. По-специално извършва оценка на това дали и в каква степен целите на настоящата директива са били постигнати, по отношение, inter alia и на функционирането на вътрешния пазар. В своя доклад Комисията извършва преглед на прилагането на членове 9—12 и член 15 от настоящата директива и оценява нейното въздействие върху развитието на европейския пазар на отбранително оборудване и европейската отбранителна технологична и промишлена база, като взема предвид, inter alia, положението на малките и средни предприятия. При необходимост докладът се придружава от законодателно предложение.

Член 18

Транспониране

1. Държавите-членки приемат и публикуват не по-късно от 30 юни 2011 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези мерки.

Те прилагат тези мерки от 30 юни 2012 г.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът за позоваване се определят от държавите-членки.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното си законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 19

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 20

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.