Член 3

Приложно поле

1.Настоящата директива се прилага към граждани на трети държави, които кандидатстват за приемане на територията на държава-членка за целите на висококвалифицирана трудова заетост по смисъла на настоящата директива.

2.Настоящата директива не се прилага спрямо граждани на трети държави:

а) които имат разрешение за пребиваване в държава-членка по линията на временна закрила или са поискали разрешение за пребиваване със същия мотив и очакват решение относно своя статус;

б) които се ползват от международна закрила съгласно Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (15) или са представили молба за международна закрила съгласно същата директива, по която все още не е взето окончателно решение;

в) които се ползват от закрила съгласно националното право, международните задължения или практиката на държавата-членка или са представили молба за закрила съгласно националното право, международните задължения или практиката на държавата-членка, и по която все още не е взето окончателно решение;

г) които кандидатстват за пребиваване в държава-членка в качеството си на научни работници по смисъла на Директива 2005/71/ЕО за целите на провеждане на научноизследователски проект;

д) които са членове на семейството на граждани на Съюза, които са упражнявали или упражняват своето право на свободно движение на територията на Общността в съответствие с Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки (16);

е) които имат статус на дългосрочно пребиваващи в ЕО в държава-членка в съответствие с Директива 2003/109/ЕО и упражняват своето право да пребивават в друга държава-членка с цел извършване на икономическа дейност в качеството си на заети или самостоятелно заети лица;

ж) които влизат в държава-членка по силата на ангажименти, съдържащи се в международно споразумение, което улеснява влизането и временния престой на някои категории физически лица, свързани с търговия и инвестиции;

з) които са били приети на територията на държава-членка в качеството си на сезонни работници;

и) чието експулсиране е било временно преустановено поради фактически или правни основания;

й) които попадат в приложното поле на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (17), ако те са командировани на територията на съответната държава-членка.

Освен това настоящата директива не се прилага за граждани на трети държави и членове на техните семейства, независимо от гражданството им, които съгласно споразумения между Общността и нейните държави-членки и тези трети държави се ползват от правата на свободно движение, които са равностойни на тези на гражданите на Съюза.

3.Настоящата директива не засяга споразуменията между Общността и/или нейните държави-членки и една или повече трети държави, в които се изброяват професиите, които следва да не попадат в приложното поле на настоящата директива, за да се гарантира етичното набиране на персонал в сектори, страдащи от недостиг на работна ръка, като се защитават човешките ресурси в развиващите се страни, които са подписали тези споразумения.

4.Разпоредбите на настоящата директива не засягат правото на държавите-членки да издават разрешения за пребиваване, различни от синя карта на ЕС, за какъвто и да е вид заетост. Тези разрешения за пребиваване не предоставят право на пребиваване в останалите държави-членки, както е предвидено в настоящата директива.