Член 5

Критерии за приемане

1.Без да се засягат разпоредбите на член 10, параграф 1, гражданин на трета държава, който е подал заявление за синя карта на ЕС при условията на настоящата директива:

а) представя валиден трудов договор или, съгласно предвиденото в националното право, обвързващо предложение за работа за висококвалифицирана заетост за не по-малко от една година в съответната държава-членка;

б) представя документ, удостоверяващ, че са изпълнени условията на националното право за упражняване от граждани на Съюза на регламентираната професия, посочена в трудовия договор или в обвързващото предложение за работа, съгласно предвиденото в националното право;

в) за нерегламентирани професии, представя документи, удостоверяващи съответна висока квалификация в професията или сектора, посочени в трудовия договор или в обвързващото предложение за работа, съгласно предвиденото в националното право;

г) представя валиден документ за пътуване, съгласно националното право, заявление за виза или виза, ако такава се изисква, както и доказателство за валидно разрешение за пребиваване или съответно за национална виза за дългосрочно пребиваване. Държавите-членки могат да изискват периодът на валидност на документа за пътуване да обхваща поне първоначалния срок на разрешението за пребиваване;

д) представя доказателство, че има или, ако това се предвижда в националното право, че кандидатства за здравна застраховка, покриваща всички рискове, срещу които гражданите на съответната държава-членка обичайно са застраховани, за периодите, през които такова застрахователно покритие и съответните права на обезщетение не се предоставят във връзка със или вследствие от трудовия договор;

е) не се счита, че представлява заплаха за обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве.

2.Държавите-членки могат да поискат от кандидата да посочи своя адрес на територията на съответната държава-членка.

3.В допълнение към условията, изложени в параграф 1, брутната годишна заплата, определена въз основа на месечната или годишната заплата, посочена в трудовия договор или в обвързващото предложение за работа, не трябва да бъде по-ниска от съответния национален праг на заплатите, определен и публикуван за тази цел от държавите-членки, като този праг е най-малко 1,5 пъти по-висок от средната брутна годишна заплата в съответната държава-членка.

4.При прилагането на параграф 3 държавите-членки могат да изискват изпълнение на всички условия в приложимите закони, колективните трудови договори или практиките за висококвалифицирана трудова заетост в съответните сектори на заетост.

5.Чрез дерогация от параграф 3, за целите на заетостта в професии, в които има особена необходимост от работници граждани на трети държави и които попадат в основните групи 1 и 2 от ISCO, прагът на заплатите може да е най-малко 1,2 пъти по-висок от средната брутна годишна заплата в съответната държава-членка. В този случай съответната държава-членка ежегодно изпраща на Комисията списъка с професиите, за които е взето решение за дерогация.

6.Настоящият член не засяга приложимите колективни трудови договори или практиките за висококвалифицирана трудова заетост в съответните сектори на заетост.