Член 11

Сертифициране по отношение на трети държави

1.Когато сертифицирането е поискано от собственик на преносна система или от оператор на преносна система, които са контролирани от лице или лица от трети държава или трети държави, регулаторният орган нотифицира Комисията.

Регулаторният орган също така незабавно нотифицира Комисията за всяко обстоятелство, което може да доведе до придобиването на контрол върху преносна система или оператор на преносна система от лице или лица от трета държава или трети държави.

2.Операторите на преносни системи уведомяват регулаторния орган за всяко обстоятелство, което може да доведе до придобиването на контрол върху преносна система или оператор на преносна система от лице или лица от трета държава или трети държави.

3.Регулаторният орган приема проект на решение относно сертифицирането на оператор на преносна мрежа в срок от четири месеца от датата на уведомлението от оператора на преносна мрежа. Регулаторният орган отказва сертифицирането му, ако не е било доказано:

а) дали съответното лице спазва изискванията на член 9; и

б) пред регулаторния орган или друг компетентен орган, определен от държавата-членка, че сертифицирането няма да представлява риск за сигурността на доставката на енергия на държавата-членка и на Общността. При разглеждането на този въпрос регулаторният орган или съответно определеният друг компетентен орган вземат предвид: i) правата и задълженията на Общността по отношение на тази трета държава, които произтичат съгласно международното право, включително всяко споразумение, сключено с една или повече трети държави, по което Общността е страна, и което разглежда въпросите на сигурността на доставката на енергия; ii) правата и задълженията на държавата-членка по отношение на тази трета държава, които произтичат съгласно споразумения, сключени с нея, доколкото са съобразени с правото на Общността; и iii) други конкретни данни и обстоятелства в случая и съответната трета държава.

4.Регулаторният орган незабавно нотифицира решението на Комисията, заедно с цялата свързана с него информация.

5.Държавите-членки предвиждат, преди регулаторният орган да приеме решение относно сертифицирането, посочените в параграф 3, буква б) регулаторен орган или определения компетентен орган да поискат становището на Комисията относно това дали:

а) съответното лице спазва изискванията на член 9; и

б) сертифицирането няма да представлява риск за сигурността на доставките на енергия за Общността.

6.Комисията разглежда искането, посочено в параграф 5, веднага след получаването му. В срок от два месеца след получаване на искането, Комисията предоставя становището си на националния регулаторен орган или на определения компетентен орган, в случай че последният е отправил искането.

При изготвяне на своето становище Комисията може да поиска мнението на Агенцията, съответната държава-членка и заинтересованите страни. В случай че Комисията отправи такова искане, двумесечният срок се удължава с още два месеца.

При отсъствието на становище от страна на Комисията в рамките на срока, посочен в първа и втора алинея, се счита, че Комисията не повдига възражения срещу решението на регулаторния орган.

7.При извършване на оценката на това дали контролът от лице или лица от трета държава или трети държави ще представлява риск за сигурността на доставката на енергия за Общността, Комисията взема предвид:

а) конкретните данни в случая и съответната трета държава или трети държави; и

б) правата и задълженията на Общността по отношение на тази трета държава или трети държави, които произтичат съгласно международното право, включително съгласно всяко споразумение, сключено с една или повече трети държави, по което Общността е страна, и което засяга въпросите на сигурността на доставката.

8.Националният регулаторен орган приема окончателното си решение относно сертифицирането в срок от два месеца след изтичането на срока, посочен в параграф 6. Когато приема окончателното си решение националният регулаторен орган взема изключително предвид становището на Комисията. При всички случаи държавите-членки имат правото да откажат сертифициране тогава, когато сертифицирането представлява риск за сигурността на доставката на енергия за държавата-членка или за сигурността на доставката на енергия за друга държава-членка. В случаите, когато държавата-членка е определила друг компетентен орган да извърши оценката съгласно параграф 3, буква б), тя може да изиска от националния регулаторен орган да приеме окончателното си решение в съответствие с оценката на този компетентен орган. Окончателното решение на националния регулаторен орган и становището на Комисията се публикуват заедно. Когато окончателното решение се отклонява от становището на Комисията, съответната държава-членка предоставя и публикува заедно с това решение и съображенията, на които то се основава.

9.Настоящият член по никакъв начин не засяга правото на държавите-членки да осъществяват национален правен контрол за защита на легитимните си интереси, свързани с обществената сигурност, в съответствие с правото на Общността.

10.Комисията може да приеме насоки, определящи подробностите относно процедурата, която да бъде следвана за прилагането на настоящия член. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива чрез допълването ѝ се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 46, параграф 2.

11.Настоящият член, с изключение на параграф 3, буква а), се прилага и за държавите-членки, които подлежат на дерогация съгласно член 44.