Член 11

Сертифициране по отношение на трети държави

1.Когато сертифицирането е поискано от собственик на газопреносна система или от оператор на газопреносна система, които са контролирани от лице или лица от трета държава или трети държави, регулаторният орган нотифицира Комисията. Регулаторният орган също така незабавно нотифицира Комисията за всяко обстоятелство, което може да доведе до придобиването на контрол върху газопреносна система или оператор на газопреносна система от лице или лица от трета държава или трети държави.

2.Операторите на газопреносни системи нотифицират регулаторния орган за всяко обстоятелство, което може да доведе до придобиването на контрол върху газопреносна система или оператор на газопреносна система от лице или лица от трета държава или трети държави.

3.Регулаторният орган приема проект на решение относно сертифицирането на оператор на газопреносна система в срок от четири месеца от датата на нотификацията от оператора на газопреносна система. Регулаторният орган отказва сертифицирането, ако не е било доказано: а)че съответното лице спазва изискванията на член 9; и б)пред регулаторния орган или друг компетентен орган, определен от държавата-членка, че сертифицирането няма да представлява риск за сигурността на доставките на енергия на държавата-членка и на Общността. При разглеждането на този въпрос регулаторният орган или съответно определеният друг компетентен орган взема предвид: i)правата и задълженията на Общността по отношение на тази трета държава, които произтичат съгласно международното право, включително съгласно всяко споразумение, сключено с една или повече трети държави, по което Общността е страна, и което разглежда въпросите на сигурността на доставките на енергия; ii)правата и задълженията на държавата-членка по отношение на тази трета държава, които произтичат съгласно споразумения, сключени с нея, доколкото са в съответствие с правото на Общността; и iii)други специфични факти и обстоятелства относно случая и съответната трета държава.

4.Регулаторният орган незабавно нотифицира решението на Комисията, заедно с цялата свързана с него информация.

5.Държавите-членки предвиждат, преди регулаторният орган да приеме решение относно сертифицирането, регулаторният орган и/или определен компетентен орган, посочени в параграф 3, буква б), да поискат становището на Комисията относно това дали: а)съответното лице спазва изискванията на член 9; и б)сертифицирането няма да представлява риск за сигурността на доставките на енергия за Общността.

6.Комисията разглежда искането, посочено в параграф 5, веднага след получаването му. В срок от два месеца след получаване на искането, Комисията предоставя становището си на националния регулаторен орган или на определения компетентен орган, в случай че последният е отправил искането. При изготвяне на своето становище Комисията може да поиска мнението на Агенцията, съответните държави-членки и заинтересованите страни. В случай че Комисията отправи такова искане, двумесечният срок се удължава с два месеца. При отсъствието на становище от страна на Комисията в рамките на срока, посочен в първа и втора алинея, се счита, че Комисията не повдига възражения срещу решението на регулаторния орган.

7.При извършване на оценката на това дали контролът от лице или лица от трета държава или трети държави би представлявал риск за сигурността на доставките на енергия за Общността, Комисията взема предвид: а)конкретните факти на случая и съответната трета държава или трети държави; и б)правата и задълженията на Общността по отношение на тази трета държава или тези трети държави, които произтичат съгласно международното право, включително съгласно всяко споразумение, сключено с една или повече трети държави, по което Общността е страна, и което засяга въпросите на сигурността на доставките.

8.Националният регулаторен орган приема окончателното си решение относно сертифицирането в рамките на два месеца след изтичането на срока съгласно параграф 6. Когато приема окончателното си решение, националният регулаторен орган взема изключително предвид становището на Комисията. При всички случаи държавите-членки имат правото да откажат сертифициране тогава, когато сертифицирането представлява риск за сигурността на доставките на енергия за държавата-членка или за сигурността на доставките на енергия за друга държава-членка. Когато държавата-членка е определила друг компетентен орган да извърши оценката съгласно параграф 3, буква б), тя може да изиска от националния регулаторен орган да приеме окончателното си решение в съответствие с оценката на този компетентен орган. Окончателното решение на регулаторния орган и становището на Комисията се публикуват заедно. Когато окончателното решение се отклонява от становището на Комисията, съответната държава-членка посочва и публикува, заедно с това решение, основанията за такова решение.

9.Настоящият член по никакъв начин не засяга правото на държавите-членки да осъществяват национален правен контрол за защита на легитимните си интереси, свързани с обществената сигурност, в съответствие с правото на Общността.

10.Комисията може да приеме насоки, определящи подробностите относно процедурата, която да се спазва за прилагането на настоящия член. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива чрез допълването ѝ, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 51, параграф 3.

11.Настоящият член, с изключение на параграф 3, буква а), се прилага и за държавите-членки, които подлежат на дерогация съгласно член 49.