Член 39

Определяне и независимост на регулаторните органи

1.Всяка държава-членка определя един единствен национален регулаторен орган на национално равнище.

2.Параграф 1 от настоящия член не засяга определянето на други регулаторни органи на регионално равнище в рамките на държавите-членки, при условие че има един старши представител, който представлява държавата-членка и осъществява контакти на общностно равнище в рамките на Съвета на регулаторите на Агенцията в съответствие с член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 713/2009.

3.Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член дадена държава-членка може да определи регулаторни органи за малки системи на географски отделен регион, чието потребление през 2008 г. е било по-малко от 3 % от общото потребление на държавата-членка, от която е част. Тази дерогация не засяга определянето на един старши представител, който представлява държавата-членка и осъществява контакти на общностно равнище в рамките на Съвета на регулаторите на Агенцията в съответствие с член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 713/2009.

4.Държавите-членки гарантират независимостта на регулаторния орган и осигуряват безпристрастното и прозрачно упражняване на правомощията му. За тази цел, държавите-членки гарантират, че при изпълнението на регулаторни функции, възложени му с настоящата директива и свързаното с нея законодателство, регулаторният орган: а)е правно отделен и функционално независим от други публични и частни образувания; б)гарантира, че персоналът му и лицата, отговорни за управлението му: i)действа независимо от всякакъв пазарен интерес; и ii)не търсят или не получават преки инструкции от правителство или друго публично или частно образувание при изпълнение на своите регулаторни функции. Това изискване не засяга тясното сътрудничество при необходимост с други заинтересовани национални органи, нито даваните от правителството общи политически насоки, които не са свързани с регулаторните правомощия и задължения съгласно член 41.

5.За да защити независимостта на регулаторния орган, държавите-членки по-специално гарантират, че: а)регулаторният орган може да взема автономни решения, независимо от всеки политически орган и разполага с отделни годишни бюджетни кредити, с автономност при изпълнението на отпуснатия бюджет, както и с достатъчни човешки и финансови ресурси за изпълнение на своите задължения; и б)членовете на съвета на регулаторния орган, или при липсата на съвет, висшите ръководни служители на регулаторния орган се назначават за определен срок от пет до седем години, който може да бъде подновен веднъж. По отношение на първа алинея, буква б), държавите-членки осигуряват подходяща ротационна схема за съвета или висшето ръководство. Членовете на съвета, или при липсата на съвет, членовете на висшето ръководство може да бъдат освободени от длъжност по време на техния мандат, единствено ако вече не изпълняват условията, установени от настоящия член или са били признати за виновни по закононарушения съгласно националното право.