Член 46

Официални списъци на одобрените икономически оператори и сертифициране от органи, създадени съгласно публичното или частното право

1. Държавите-членки може да въведат официални списъци на одобрените изпълнители на строителство, изпълнители на доставки или изпълнители на услуги, или сертифициране от сертифициращи органи, създадени съгласно публичното или частното право.

Държавите-членки адаптират условията за регистриране в тези списъци и за издаването на сертификати от сертифициращи органи спрямо разпоредбите на член 39, параграф 1 и параграф 2, букви а)—г) и з), член 40, член 41, параграфи 1, 4 и 5, член 42, параграф 1, букви а)—и) и параграфи 2 и 4, член 43 и когато е приложимо, член 44.

Държавите-членки адаптират тези условия и спрямо разпоредбите на член 41, параграф 2 и член 42, параграф 2 по отношение на заявленията за регистрация, подадени от икономическите оператори, които са част от група и разчитат на ресурси, предоставени им от други дружества в групата. В такъв случай тези икономически оператори трябва да докажат на органа, който изготвя официалния списък, че ще разполагат с тези ресурси през целия период на валидност на сертификата, удостоверяващ тяхната регистрация в официалния списък и че през същия период тези дружества продължават да отговарят на изискванията за качествен подбор, предвидени в членовете, изброени във втора алинея, на които икономическите оператори разчитат за регистрацията си.

2. Икономическите оператори, регистрирани в официалните списъци или притежаващи сертификат, може, за всяка отделна поръчка, да представят на възлагащия орган/възложителя сертификат за регистрация, издаден от компетентния сертифициращ орган. В сертификатите се посочват референциите, които им дават възможност да бъдат регистрирани в списъка или да бъдат сертифицирани, както и класификацията давана по този списък.

3. Удостоверена от компетентните органи регистрация в официалните списъци или сертификат, издаден от сертифициращия орган, за възлагащите органи/възложителите от други държави-членки не съставляват презумпция че са подходящи, освен по отношение на член 39, параграф 1 и параграф 2, букви а)—г) и ж), член 40, член 41, параграф 1, букви б) и в) и член 42, параграф 1, буква а), подточка i) и букви б)—з) — за изпълнителите на строителство, член 42, параграф 1, буква а), подточка ii) и букви б)—и) — за изпълнителите на доставки и член 42, параграф 1, буква а), подточка ii), букви б)—д) и ж) — за изпълнителите на услуги.

4. Информацията, която може да бъде извлечена от регистрацията в официални списъци или сертификат, не може да бъде оспорвана без наличието на основание. Що се отнася до плащането на вноските за социална сигурност и данъците, от всеки регистриран икономически оператор може бъде изискван допълнителен сертификат при всяко възлагане на поръчка.

Възлагащите органи/възложителите от други държави-членки прилагат параграф 3 и първа алинея от настоящия параграф единствено спрямо икономически оператори, установени в държавата-членка, притежател на официалния списък.

5. При регистрацията на икономически оператори от други държави-членки в официалния списък или при тяхното сертифициране от органите посочени в параграф 1, от тях не могат да бъдат изисквани допълнителни доказателства или декларации, освен тези, които са необходими за националните икономически оператори и във всеки случай единствено предвидените в членове 39—43 и, когато е приложимо, член 44.

Въпреки това, икономическите оператори от други държави-членки не може да бъдат задължавани да преминават през процеса на регистрация и сертифициране, за да участват в процедура за възлагане на поръчка. Възлагащите органи/възложителите признават равностойни сертификати, издадени от органи, установени в други държави-членки. Те приемат и други равностойни доказателства.

6. Икономическите оператори може по всяко време да подават заявление за регистрация в официалния списък или за издаване на сертификат. Те трябва да бъдат уведомени в разумно кратък срок за решението на органите, изготвящи списъка, или на компетентния сертифициращ орган.

7. Сертифициращите органи по параграф 1 са органи, които отговарят на европейските стандарти за сертифициране.

8. Държави-членки, които имат официални списъци или сертифициращи органи съгласно параграф 1, са задължени да съобщават на Комисията и на останалите държави-членки адреса на този орган, на който следва да бъдат изпращани заявления.